Отивам на работа с маршутката. Голяма навалица. Пред мен една "италианка". Обаче, аз не съм простак. Возя се. Но знаете, как е. При спиранията леко я подпирам. Тя постоянно се обръща към мен. Аз не издържах и извадих портфейла си от предния си десен джоб.
- Госпожо, не е това, което си мислите, а портфейла ми.
- Да, бе! Да не би преди две спирки да са ви превели заплатата!