Дискриминация ли е отказът на една секционна избирателна комисия да допусне младо момиче да гласува, защото не носи студентската си книжка, въпреки че се легитимира с лична карта. Върху този казус разсъждават в Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, след като към тях се обърна пловдивчанката Маргарита Балабанова. Това е първият подобен казус в страната, стигнал до антидискриминационната комисия.
Маргарита учи право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и на европейските избори на 25 май 2014 г. се запътва към 71 избирателна секция в училище „Димитър Талев”, за да гласува. Показва личната си карта, което би трябвало да е достатъчно, защото момичето е от Пловдив и разминаване между постоянния и настоящия й адрес няма, както това се случва при студенти, учещи в други градове. За комисията обаче показването на документ за самоличност не се оказва достатъчно и Маргарита трябва да отовори на въпроса студентка ли е. „Потвърдих, че уча, и тогава те ми поискаха студентска книжка, и то заверена. Казах, че не я нося, защото това не се налага, но те настояха, че имало такова правило, което важи за цялата страна, и ме върнаха. Не ми дадоха правото да гласувам”, разказва Маргарита.
След последвалата дискусия, в която момичето като бъдещ юрист им обяснява, че няма подобна норма в Изборния кодекс, но това не променя категоричната позиция на комисията, Маргарита се връща вкъщи. Споделя случая в социалните мрежи и установява, че нито един неин колега няма подобен проблем. „Бях афектирана и разчетох този отказ като опит за саботаж на изборите. Не стига, че в този ден бяха разрешили лова по-рано от обичайното, ами и това искане на студентски книжки ме накара да мисля, че се прави всичко възможно по-малко хора да гласуват”, обяснява момичето. И за да се противопостави на това разгонване на избиратели от урните, Маргарита взима студентската си книжка и се връща се секцията. Този път й позволяват да гласува и вписват този факт в книжката й, което е доста странна процедура.
Всичко това се случва в момент, в който бъдещата студентка пише тема в университета за задължителното гласуване, чийто горещ привърженик е. „Точно на мен да ми случи да не ме пуснат да гласувам, беше комисията да попадне на правилния човек в правилния момент”, коментира Маргарита и обяснява така решението си да се обърне към Комисията за защита от дискриминация. Първото заседание по казуса беше на 7 март, но тогава представител на 71 секционна избирателна комисия не се яви и делото беше насрочено за 21 април. Ако КЗД признае случилото се за проява на дискриминация, Маргарита ще заведе дело срещу секционната комисия и в съда, като ще поиска материално обезщетение да претърпените неимуществени вреди. Все още обаче не е уточнила размера на иска.
„Аз категорично съм „за” задължителното гласуване да бъде въведено. Както образованието по Конституция е право и задължение, както това важи за здравното осигуряване, така би трябвало да се счита, че и гласуването е и задължение, освен право. Ако ние не гласувам и по този начин не упражняваме едно от малкото ни дадени права, то каква нация сме”, казва Маргарита Балабанова. И чака да види дали при цялото говорене за апаията на младите хора към политиката, в нейния случай, който е диаметрално противоположен, институцииите ще застанат на нейна страна.
