Не знам при вас как е, но аз прекарах доста време в чакане да ме споходи великата съблазън, донесена от любовник, който наистина знае какво да прави с мен в леглото.
До гуша ми беше дошло да слушам собствените си напътствия и неизказани мисли, щадящи пишман сексуалистите, с които се споделях. „Спри, червено е! Завий наляво! Дай малко по-надясно. Е, хайде, намери ме най-накрая, че от 15 минути чакам да започна да симулирам оргазъм.”
Някак си ненадейно се бях превърнала в регулировчик в собствения ми креват. Знам, че някои жени си падат по мъже в униформи, ама да се усещаш като катаджия в секса, никак не е възбуждащо.
Писнало ми беше да се чувствам като валдхорна, която пълнят с въздух, вместо да опъват женските ми струни, подобно на арфа.
Дори сега понякога си мисля, че е крайно време в ДНК-то на мъжете да внедрят плътски GPS и да премахнат криворазбраните напъни, с които ни „включват” сексуално.
То по-добре да те перне слабоволтов ток от крушката в коридора, отколкото да ти се наложи да търпиш болезненото извиване на зърната ти, защото, видиш ли, партньорът ти ги мисли за копче за звука на радиоточката, а себе си за диджей.
Крайно време е господата да прозрат, че не сме пералня, с която все не знаят как се работи, нищо че непрекъснато четат упътването. Да те центрофугират е приятно изживяване, но само ако си от някой текстилен вид. Иначе световъртежът, с който те сдобива аматьорът електричар, не е по-различен от разклатен вестибуларен апарат, причинен от болезнено дълго возене на виенско колело.
Ако някой мъж случайно чете през рамото на любимата си тези редове, моля, да предаде нататък на себеподобните си женската повеля.
Няма нужда от стойки, които след това ни направят ползватели на магнитни наколенки и клиенти на чакръкчия.
Не е нужно още с влизането в къщите ни да преизпълнявате сексуалната петилетка по-рано с две години, бързайки да покриете норматива.
Колкото и да ви се спи, след като току-що сте се завърнали от марсианската орбита, отложете концерта за два хъркащи бели дроба и оркестър поне с 20 минути.
Защото ние, жените, обичаме да ни гушкат. Между другото, и вие, нищо че все не ви достигат топки да го признаете пред себеподобните си, за да не ви помислят за льохман. Не ви минава и през ума дори за какво ви мислим ние, но май е по-добре да не знаете, че ще ви „кастрираме” за поне две седмици.
Нищо че от всяка книга, която ни дава акъл как да сме по-добри в секса, все ще се намери изречение, което ще ни успокои ненужно, твърдейки, че в плътските неща грешни неща няма.
Ама какво правилно има в това да чакаш един мъж години наред да вземе да си напише домашното без грешка, за да може ти удовлетворено и великодушно да отсечеш: „Отличен 6. Легни си!”
