Собственици на терени масово вадят разрешителни за строеж. В община Пловдив на седмица гледат по 7-8 заявления за ниви със сменен статут. Върху тях се вдигат къщи, автосервизи и складове. Причината е, че на 25 май изтича 6-годишният срок от влезлите в сила изменения на Законът за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ).

Според нормативните актове до тази дата върху парцелите с променено предназначение трябва поне да е започнало застрояването. В противен случай решението губи своята сила и собственикът започва отначало цялата процедура по смяната на статута на земята си. Запознати изчисляват, че средно по 6-7 хил. лв. излиза да смениш статута на 1 дка земеделска земя. Около 3 лева на квадратен метър плаща инвеститора само за таксите. Разходите по проекта пък са по 5-6 лв./ кв. м.

„Въпросът с масовото преотреждане, т.е. промяна на статута на земеделските земи около Пловдив е абсолютно нарушение на Конституцията, твърди арх. Чавдар Тенев. Тъй като земеделската земя представлява национално богатство, то промяната на статута, особено когато тя е обработваема, е забранена по Конституция. Земята около Пловдив, и въобще цялото Тракийско поле, е обработваема земя от висока категория, затова в Конституцията ни ясно е записано, че застрояването  е недопустимо - освен по изключение”. Само че според експерта „никой не може да ти обясни кое е изключението - един завод или частна къща да се появи в полето”. Изключение означава да се реши някой важен градски или национален въпрос, примерно да се прокара нова комуникация (магистрала), да се изгради жп линия или газов хъб. „И необходимостта се доказва с градоустройствени планове, казва арх. Тенев.

Това е изключението, не меракът на някой частник да си направи къща или завод в земеделска земя. Архитекти обясняват, че за да станат УПИ (т.е. урегулиран поземлен имот), земеделските земи минават определена процедура. Това означава одобрение от Министерството на „Земеделието и горите”. Земите, на които им се сменя статутът, съвсем не са плодородни, твърдят други - обикновено парцелите са близо до инфраструктура: шосета, булеварди, или в края на селата. За плодородните земи, които обикновено са от I до IV категория, законът е категоричен - не се допуска смяна на статута.

На седмица гледаме по 6-7 заявления за промяна на предназначението на земеделска земя, твърди инж. Георги Григоров, експерт в общината. На месец се събират по 30-40, като процедурата включва два етапа: първо кмета допуска промяната, и второ има допустими устройствени зони. Най-апетитни са локациите в „Южен” и в „Западен”, където обикновено вдигат нови еднофамилни къщи. Зоната около Коматевско шосе се търси за производствена и складова дейност. А Околовръстното е удачен избор да построиш бензиностанция, фабрика за пелети или складове за строителни услуги, стоки или мебели. Агенциите за имоти допълнително подгряват пазара с офертите си - цените на земеделските земи в момента вървят от 3 до 5 €/м2  и стигат до 25-30 €/м2,  а понякога и до 45 €/м2. Голям парцел на 18 км от Пловдив - земеделска земя с площ 53 548 кв.м – се продава за € 374 836 (7 €/м2). Като на 100 метра от нея има ток, вода и канализация, четем в обявите им. 4000 кв. м земеделска земя до село Калековец, само на 5 км от Пловдив, се търгува за € 20 000 (5 €/м2)

Проблемът е и чисто урбанистичен. Строителството върху земеделски земи е пълно безумие - категорични са много експерти - трябва да се въведе някакъв ред. „Градовете и въобще населените места са възникнали от необходимостта хората да организират живота си заедно,  да могат лесно да общуват, да може да се изгради единна инфраструктура - водопровод, канализация и т.н., лесно да бъдат обслужвани със сметосъбиране, бърза медицинска помощ, пожарогасене и др.”, обясни арх. Тенев. Това означава лесно да отиваш на работа, линейката да може да намери адреса ти. А при пожар бързо да дойде пожарната.

Само че какво правим с преотреждането на земеделските земи? В цялото Тракийското поле е осеяно с имоти - единият е търговска база, другият къща за гости. Те са разпилени навсякъде по полето. Нямат улици, няма как да имат адреси извън населеното место! Задаваме ли си въпроса как се прави градско сметосъбиране в такава зона? И трябва някой да умре ли, защото няма как да даде адреса си на Бърза помощ. За да се сетим какво правим, когато сме решили да живеем на полето.