Няма да се включа в спора за 9 септември на емоционално ниво “за” и “против” от гледна точка на вината, морала и прочее основателни категории. Правото да отстояват позициията си на морално отвратени от възвеличаването на черната дата, отприщила червения терор, принадлежи на неговите жертви и близките им ( макар да е знайно, че робите никога нямаше да отхвърлят робството без наистина решаващата помощ на възмутените от робството свободни де факто и по дух хора).

Мислещите логично хора трябва да се запитат защо и българи, които не са пострадали лично от терора, го осъждат категорично – стига разумните читатели да могат да се абстрахират от стандартните обвинения и подозрения в нагаждачество.

Да, логиката е тази, която би трябвало да печели в спора около датата 9 септември. За съжаление тя беше посечена от самия президент Радев вчера, който в едно и също послание призова да се говори истината ( за 9 септември) , а същевременно заяви, че на тази дата не бил извършен преврат.

Хубаво е да се пледира за помирение, както направи Радев, но не и с цената на отричането на фактите. Да отречеш военния преврат ( на кръга “Звено”), извършен от съветската агентура в условията на обявената вече война от СССР на България и в пълен синхрон с настъплението на окупационната Червена армия, е просто абсурд. Някой може и да може да се примирява с абсурдите, но чак да ги обявява за повод за помирение е прекалено.

В този смисъл Радев се изказа не много по-смислено от говорителите на “правдата” за 9 септември, като Корнелия Нинова и нейният пловдивски конкурент в БСП Георги Гергов. Впрочем и двамата, както и Радев, също не твърдят (вече), че е имало революция на 9 септември. Те “само” изброяват бонусите на “строя”. Избирателно, разбира се.

Гергов например изтъкна, че “тази партия” , т.е. БКПБСП ( т.е. едно и също нещо, обединено в понятието “тази партия”) е строила “тази държава”. Не са хората на България, не е народът, не са трудещите се вкупом, а “тази партия”.

Само че логиката отново е смачкана в тврденията на Нинова и Гергов. Защото те трябва да отговорят на резонния въпрос защо при толкова успешно , според тях, партийно-държавно строителство и възход на партията-държава, се наложи тя да изпрати на съд собствения “пръв партиен и държавен ръководител” ( както биваше наричан подмазвачески по негово време) Тодор Живков, след което наследникът му на поста Петър Младенов определи наследството му като “апокалипсис”, а самият Живков “прозря” на финала, че “социализЪма е едно недоносче”.

Нинова, Гергов ( който не пропусна да спомене , че победата на Радев на изборите е червена), както и самият Радев, не желаят да отговарят на логичните въпроси по две причини:

1. Никой не им ги задава- нито в медиите, нито в партията им, нито по митингите и по време на други подобни надлъгвания, чиято цел е единствено да се подгрява едната емоция. На нея, а не на логиката, се базират изборните резултати на избраниците – от Нинова, до Радев. Без тези емоции нямаше с какво да се наторява нивата на днешните червени спекуланти, продаващи залежала стока пред урните.

2. Не признанието на вината за терора е най-страшното и недопустимо за въпросната партия деяние. Има нещо по-лошо от това за нея. Истината за причината да си признаят ( временно) за произведения от тях апокалипсис в икономиката и за социализЪма като недоносче е в рефлекса им да се кланят безропотно на Москва. Когато там задуха вятърът на самопризнанията в София той се превърна в ураган, неудържим дори за удържалия без проблем 35 години властта Тодор Живков. Помете го като сламка, за която се хванаха удавниците на един безмълвен пред волята на Кремъл пленум, който най-напред му ръкопляскаше на трибуната, а след това го заклейми. Така искаха съветските другари и точка.

Но как пък поне един “революционер” и “истински български комунист”, сред ликувалите толкова дълго пред портрета му, не гръмна пушка в негова защита? Запитвали ли сте се? Или си признавате че срещу московския ръжен не се рита?

Не социализЪмът, а русофилството се предава у нас “по полов път”, защото е вид самопредлагане с любов любов на чужд, винаги доминиращ похотливец. Русофилството е суеверие за невежи, които не си правят труда да научат историята на собствената си страна и партия. Нейният основател Благоев им го е казал още преди един век, но те и него не искат да слушат- защото шефовете им се ослушват за кремълския камертон и продължават да дават тон за песен, чиято цел е  единствено собственото им луксозно оцеляване на политичския връх, катерейки се по превитите гърбове на суеверниците с ниски доходи и висок праг на търпимост към лъжите, с които редовно ги захравнат по “празници”, като 9 септември.

И още нещо- басирам се, че в сънищата си червените вождове виждат кошмари от евентуалното замогване на широките народни маси, за чието благосъстояние тяка лицемерно скърбят, яхнали луксозните си западни автомобили. Ако това се случи- кого ще манипулират да им гласува ( привилегиите)? Колкото повече бедни има, толкова повече хляб за партийната олигархия, търгуваща с нещастието на носталгиците по “безплатното” живуркане ще има. И обратното. Обаче да се постигне замогване не е лесно в  страна, в която истината системно се замита под червения килим на официализираните лъжи. Ето защо видните другари и другарки могат да спят спокойно на кълката на увереността, че (поне за тях) хляб ще има още дълго.

Share on Facebook