Бившият председател на Народното събрание Цецка Цачева може и да не влезе в парламента. Причината се оказа преференцията, която пренареди много листи, включително и тази на ГЕРБ в Плевен. И Цецка Цачева, и бившият министър на енергетиката Теменужка Петкова станаха жертви на преференцията, която съвпада с номера на партията в бюлетината.  

По предварителни данни в Плевен Цецка Цачева отпада от състезанието за депутатско място. ГЕРБ в Плевен получава 3 мандата - един за водача на листата Ивайло Московски и още два за  Владислав Николов и Пламен Тачев. В листата на ГЕРБ Владислав Николов от 4-то място става втори с преференциален вот от 5403 гласа и така измества Цецка Цачева. 

Трети от ГЕРБ влиза Пламен Тачев с преференциални 4533 гласа.  Преференциалният вот за Цецка Цачева е 3714 гласа, което отрежда четвъртото място в листата на ГЕРБ.  

Като се има предвид обаче, че Ивайло Московски вероятно отново ще стане министър, освободеното от него място в парламента ще бъде заето от Цецка Цачева.  

Според неофициалните данни в 24-ти МИР в София номер 11 в листата на ГЕРБ Борислав Борисов измества втория - бившия конституционен съдия Георги Марков. Борисов, който е под номер 11, какъвто е и номерът на ГЕРБ в бюлетината, е получил над 4500 преференции, а Марков - 1259. 

Разместване има и в листата на ГЕРБ в 25-и МИР. Там 11-ият - Христо Гаджев мести втория - министъра на енергетиката в кабинета "Борисов 2" Теменужка Петкова. Гаджев има 5591 преференции, а Петкова - 484. Петкова обаче е и водач на листата на ГЕРБ в Търговище.  

Разместване при ГЕРБ има и във Варна, но там ефектът не е случаен. Става дума за осмия в листата Владимир Вълев-Питбула, световен шампион по кикбокс, който благодарение на преференциални предпочитания е изстрелян на второ място и влиза в парламента.  

Вече е ясна новата политическа карта на България. На изборите в неделя ГЕРБ взе 20 многомандатни района, БСП - 7, а ДПС - 3. Така партията на Бойко Борисов само за 4 месеца си върна славата на безспорен победител, след като на президентските избори през ноември загуби в 20 области. За ГЕРБ в неделя са гласували 1 147 283, или 32.65% от отишлите до урните избиратели, показват данните в ЦИК при обработени 100% от протоколите. Според резултатите 955 490 българи са предпочели БСП за България, което прави 27.20%.  На трето място остават Обединените патриоти, които са получили 318 513 гласа, или 9.07%. Четвърти са ДПС, за които са дали вота си  315 976 избиратели, или  8.99%. Партията на Веселин Марешки „Воля”  успя да прескочи бариерата и се подрежда на пето място  със 145 637 гласа,  или 4.15%.  Трите десни партии, както и ДОСТ, не влизат в 44-тия парламент.  За  Реформаторския блок са гласували  107 399, или 3.06%. Макар и нова партия, Движение „Да България” събира 101 217 (2.88%). Обединение ДОСТ са подкрепили 100 481 души (2.85%). Нова Република са  предпочели 86 984 избиратели, което прави 2.48%.  Опцията „Не подкрепям никого” са зачертали 87 854,  или 2.50% от избирателите.

ГЕРБ бие в София, София-област, Пловдив, Пловдив-област, Врана, Бургас, Стара Загора, Хасково, Шумен, Благоевград, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Перник, Русе, Силистра, Сливен и Смолян. Така партията на Борисов си запазва подкрепата от 2014-а и даже има ръст. Тогава за ГЕРБ са гласували 1072 491 души. Сега най-висок е резултатът на ГЕРБ в Габрово, където водач беше бившият вицепремиер Томислав Дончев - 40.01%. Само с 1,22% по-нисък е резултатът в Пловдив-град (38.78%)   

БСП побеждава в Ямбол, Велико Търново, Видин, Враца, Добрич, Монтана и Плевен. Така левицата получава  двоен ръст спрямо парламентарния вот през 2014 година. Тогава резултатът на партията е бил 505 527 гласа. Сега БСП има най-много гласове в Ямбол. Там социалистите са подкрепени от 38. 67% избиратели.

ДПС е първа сила в Търговище, Кърджали и Разград, но отчита сериозен спад спрямо предишните парламентарни избори и остава четвърта сила в националната класация. През 2014-а за партията на Доган са гласували 487 134 избиратели.

Спад има и при Патриотите. Коалицията "Обединени патриоти" (НФСБ, ВМРО, "Атака") има малко над 318 000 гласа, което е спад в сравнение с президентския вот, когато кандидатът им Красимир Каракачанов получи половин милион гласа. Дори на предходните парламентарни избори "Патриотичният фронт" и "Атака" сумарно получиха около 390 000 гласа.