Рождество Христово и Богоявление - Дзънунт, празнуват днес арменците в Пловдив. Арменската апостолическа църква отбелязва на 6 януари раждането на Исус и  Светото кръщение по Юлиянския календар. Духовният пастир на Арменската общност в Пловдив отец Храч Мурадян ще отслужи Рождественска Литургия и водосвет в църквата „Сурп Кеворк” в Стария град. Снощи десетки вярващи препълниха храма. Традицията повелява вечерта на 5 януари - Бъдни вечер, да бъде отслужена тържествена църковна литургия, на която свещеникът да възвести Христовото рождение. Денят преди Рождество е Джъракалуйс - Джърак лудзел, което в превод означава да се накладe огън.  След литургията в църквата отец Храч Мурадян обяви  благата вест “Исус се роди сред нас!” и се помоли Витлеемската звезда да освети сърцата и душите на всички миряни. Той благослови присъстващите деца коледари, които със запалени свещички обиколиха всеки дом, за да разнесат светлината. Коледарите прочитат молитвата за Божия син и заедно с домакините пеят традиционни за святата нощ песни. Армения е първата страна, която официално приема християнството, и Бъдни вечер е един от най-големите религиозни празници. 

Празничната трапеза е отрупана с нечетен брой арменски специалитети. Преди вечерята в дома се кади с тамян, за да се изгонят злите сили. Пали се свещ и се казва молитвата “Отче наш”. Питката с късмети се разчупва от най-възрастния член на семейството и се раздава на останалите, като първото парче се слага пред иконата на Света Богородица. Традиционните ястия са тафсос долма, т. е. сарми от булгур и кисело зеле, сарми с лозови листа и лимон, ашуре - ануш-абур,със стафиди, варени, белени бадеми и розова вода, “бурма бюрек” ­ ръчно разточена вита баклава, ошав.  На своята Коледа арменците ходят на гости при роднини и приятели, разменят си малки подаръци. Задължително се носят грис халва и бонбони.

Арменците стриктно спазват традицията за Голямата празнична литургия на 6 януари. А в спомен на Христовото кръщение свещеникът извършва тържествен водосвет, като водата освен с кръст и Библия e осветена и със свято миро. Преди да се извърши обредът по добавянето на мирото, мирянин изважда предварително поставен кръст от водата. Този човек се нарича “Хачкавор”. Всеки, който минава, да си вземе светена вода, целува кръста. След ритуала Христовият символ престоява в дома му една седмица, а духовният пастир започва освещаването на домовете на миряните си най-напред от неговия дом.

Освен Арменската апостолическа православна църква на пети и шести януари Бъдни вечер и Коледа празнуват християните от Руската, Сръбската и Йерусалимската православна църква и манастирите на Света гора, както и в Сърбия, Черна гора, Македония, в Северно Косово, в Босна и Херцеговина. 

НАРЪТ - СИМВОЛ НА АРМЕНИЯ И ЦЪРКВАТА  

  От две години по нареждане на Католикоса на всички арменци Карекин ІІ на всички официалн празници в църквите се освещава нар- символ на Армения и на църквата. След като освети плодовете, отец Мурадян ги раздеде на миряните. Вярващите обясняват, че нарът има 365 зрънца и всяко от тях символизира дните на предстоящата година.