Пътува един селски автобус с пътници. Вътре бил и един луд от селото, но никой не му обръщал внимание. Точно между две села, автобусът изтракал, изръмжал и спрял. Шофьорът промърморил нещо от сорта:
- Да е*а мама му, да е*а, баш сега ли?
И слязъл да види какво може да се направи. Извадил инструменти, рови тук, бърка там... не може да открие повредата. Лудият и той слязъл, засуетил се около шофьора и си припява:
- Аз знам какво се счупииии... аз знам какво се счупииии.
Но никой не го отразявал. Минали 3 часа. Хората вече отчаяни се чудели, как да се приберат по домовете си. Лудият пак заподскачал и затананикал около шофьора: - Аз знам какво се счущииии... Аз знам какво се счупииии.
Шофьорът вече бил на ръба на нервна криза, ударил с ръка по автобуса и изръмжал:
– Добре бе, стига си крещял! Кажи какво се счупи като знаеш?
– Автобуса се счупииииииииииии...