Ден след ден минава – почти седмица ще стане, откакто Бойко Борисов, говорителят на Делян Пеевски, оповести , че „дъвката” Пеевски напуска България и неговите критици вече няма какво да „дъвчат”.

 

Няма и няма потвърждение обаче на новината, поднесена от говорителя Борисов.

 

Днес министърът на икономиката Божидар Лукарски беше любезно попитан в предаване на Нова телевизия, дали знае нещо повече по въпроса. Той си призна, че не знае, но с уговорката, че „работи с премиера Борисов” и  поради това няма основание да не му вярва. С други думи- и за министъра източникът на информацията за емигрирането на Пеевски е само Борисов.

 

Казаното от Лукарски е поредното косвено потвърждение, че Пеевски и Борисов са си общували и Борисов разполага с някаква лична информация, която не е достояние дори на ресорния министър по отношение на едрия фактор в българската икономика, какъвто е ( беше?) „успелият млад бизнесмен”.

 

Друг е въпросът, че интервюиращите от Нова телевизия, макар да се държаха настъпателно по въпроса за собствеността на “Булгартабак” и показаха абсурда министърът на икономиката да не знае кой е истинският собственик на това предприятие ( ключово за турския етнос и неговото контролиране), нито веднъж не споменаха базовата информация за разсъждение по въпроса. А тя е във факта, че през лятото на 2012 г. (водещите назоваха погрешно 2013 г., когато Борисов се правеше на опозиция) „Булгартабак”, най-непродаваемият български монопол в годините на прехода заради съпротивата на ДПС, беше продаден от правителството на Борисов внезапно и без конкурентна оферта на практика на Путин ( защото Руската външнотърговска банка, втората по големи в Русия, е наричана по света „Банката на Путин”).

 

На следващата година Борисов бе посъветван задкулисно от Пеевски ( по данни на мой източник) да сдаде временно властта, за да се завърне в нея на същата позиция чрез бързи избори. После „успелият млад бизнесмен” купи „Бугартабак” от Путин, а сега, поради необявени причини, само на Борисов. Омертата се спазва покорно от медийния слугинаж на властта, който иначе обича да се хвали с осведоменост, когато го почерпят с изтичане на информация.

 

Къде? Възможно ли е един толкова „крупен” бизнесмен да се завре в миша дупка по толкова потаен начин, че за това да знае единствено и само премиерът Борисов в цялата държава? И не го ли изобличава това по-скоро като негов съзаклятник, пазител на тайните му, отколкото да го прави сталкер ( преследвач) на депутата от ДПС, за какъвто се опитва да се представи доста неубедително?

Изчезването на толкова мастит фактор в българската икономика и политика би трябвало да предизвика поне такова вълнение, както при пенсионера Петко Сертов, бивш шеф на ДАНС, когато цялата държава издирваше по сигнал на съпругата му- включително с хеликоптери от въздуха. Пеевски също е бивш  началник на ДАНС, макар и ефективно в тази роля само за един ден. но какъв само!-  предизвика след еднодневното си властване върху тайните на държавата най-продължителните протести по конкретен повод в българската, ако не и в световната история.

 

И сега не само , че не е обявен за издирване, не само че близките му не се вайкат и не алармират, но и самият премиер се появява публично да запуши устите на желаещите да го търсят, ако има такива доброволци все още.

Извинявам се, че си позволявам да “дъвча”, но явно ми е някакъв “американски навик” (нали дъвката е американски феномен). Когато премиерът Борисов ми се обади преди 4 години с екслузивната, само като за мен информация , че току-що е спрял проекта АЕЦ Белене, Борисов ми обясни, че го прави, за не му “дъвча повече кокалите”., т.е. надяваше се да ме подкупи информационно и като се полаская от вниманието му, повече да не дъвча дъвката “Борисов”. В моя случай не му се получи, но с Пеевски успява по същата схема, която прилага към към медиите вкупом. Те се задоволиха ( като един Лукарски, да речем) с гаранцията на Борисов, че е казал каквото трябва и повече не трябва да се интересуват от темата.

 

Явно дупката, в която уж е наврян Пеевски, не ще да е миша, а е по-скоро друга ниша, от която можем да бъдем изненадани, когато изпълзи – ако е рекъл Бойко!

 

Share on Facebook