Германското списание „Шпигел” обяви днес Делян Пеевски за „айсберга на корупцията” в България. Това, според мен, е предупреждение, че Борисов го чака съдбата на „Титаник” , ако не намери обходен маршрут.
Politiker Peewski: Jede Menge offener Fragen
http://www.spiegel.de/politik/ausland/bulgarien-dps-abgeordneter-deljan-peevski-sorgt-fuer-kontroverse-a-1074203.htm
Статията не казва нищо ново за българския читател или познавач на баналната истина, която е скандална именно с това, че е банална, но не предизвиква реакция на върха на този айсберг, обитаван от институции, като прокуратурата. Но статията същевременно е многозначителна със самата си поява в „Шпигел”.
Това списание е институция в Германия, ако не и в света. Може да бъде сравнено като престиж и влияние с британското „Икономист”. За да обърне внимание на някакъв си Пеевски , явно трябва да е имало много, много сериозна причина. А тя може да бъде само една: Германия, в която Борисов се кълне, изглежда не е готова да понесе повече все по-видимата зависимост на своя балкански съюзник от типове, като Пеевски и от всичко онова, което той символизира.
Апропо, малко отклонение от темата в света на анализа на фактите и възникващите от тях хипотези.
ГЕРБ е най-вече „баварско творение”( по линия на Християн социалния съюз и фондацията му „Ханс Зайдел”), що се отнася до външната помощ, чрез която тази партия се появи на 3 декември 2006 г. и бива подкрепяна като лично притежание на Бойко Борисов ( пишещият тези редове отхвърли личната покана на Борисов да участва в онова израждане на бебето ГЕРБ в НДК). Баварците обаче, с които особено топли отношения демонстрира дясната ръка на Борисов Цветан Цветанов, в момента се в открита политическа война с Християндемократите на Меркел, която искат да съдят заради политиката по въпроса за бежанците. В тази област Борисов упорито поддържа „баварската” линия. Тя няма как да не му „подлива вода” в отношенията с централните власти в Берлин, за които бежанската криза е въпрос на живот и смърт в политиката и управлението. Русофилски коментатори у нас, като Андрей Райчев, от половин година насам вещаят злорадо политическия край на Меркел заради кризата с бежанците, но за тяхно путинофилско изумление тя все още се задържа начело и втвърдява дори тона срещу Путин.
Чувствителността на Меркел и нейната администрация по темата за бежанците вече е толкова изострена, че външният министър Щайнмайер, обвиняван досега едва ли не в русофилство от западни колеги, изригна срещу руската пропаганда, спекулираща с лъжата за едно уж изчезнало заради емигрантите руско момиче в Германия с език, какъвто германската дипломация не е ползвала срещу Москва от времето на студената война. А наш Бойко в същото време припява на фронта ( заедно с Орбан, както се видя онзи ден в София), който Русия се опитва да обедини в Европа срещу Меркел по начина, по който преди един век успява да насъска всички съседи срещу България през Междусъюзническата война през 1913 г. – за наказание поради прегрешения спрямо руската имперска доктрина, препъвана на Балканите по онова време от българите.
По-нататък читателят може сам да продължи разсъжденията си за евентуална връзка между публикацията в „Шпигел” ( макар в нея Борисов да не се споменава) и надвисналите над „любимеца” на Меркел в България Бойко Борисов ( за какъвто той сам се представяше по време на първия си премиерски мандат, когато предизвика неофициална германска реакция с предупреждение да не си прави реклама с нейното име- нещо, за което съм писал в ivo.bg без да мога да разкрия източника си на тази деликатна за двустранните отношения информация).
За онези, които ще опонират, че намесвам Борисов, без да е споменат в статията, ще напомня, че германците не ядат картофите с калта и листата. Както всеки средно информиран българин , те също знаят, че ако Борисов искаше ( или можеше, защото май е спорно кой кого държи в зависимост) би могъл за часове да реши въпроса с „най-големия айсберг на корупцията” в България, където премиерът се ползва с практически неограничена еднолична власт.
За прочита на статията в този смисъл допринасят още три обстоятелства.: авторството на Франк Щир, една от звездите на сериозната журналистика в Германия, изричното оповестяване, че материалът е подготвен в София от него ( познайте дали е събирал информацията си от таксиметрови шофьори и фризьорки), както и изборът на български авторитет, на когото статията демонстративно се позовава. Това е издателят на „Капитал” Иво Прокопиев, главна мишена на медиите на Пеевски по линия на медийната и бизнес конкуренцията с него. Ако някой иска да уязви Пеевски максимално, то възприемането на оценката за него , изразена точно от Прокопиев, е възможно най-доброто средство за постигане на тази цел. „Шпигел” прави точно това по ясен и категоричен начин.
Share on Facebook
