Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче.
– А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца!
– Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара.
– Как сензорен?
– Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните.
Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци!
Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря:
– Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте...
Помислих си:
- И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...
