Няма друг актьор в българското кино, който да е станал толкова известен, харесван и обичан след първата си главна роля, като Иван Иванов след “Всичко е любов”. Той се превърна в идол на няколко поколения млади българи.
Но колко случайности има докато стане всичко това!? Само една да не се беше случила, и сега нямаше да четете този текст.
Асеновградчанинът с неартистичното име Иван Георгиев Иванов завършва техникум по механотехника с диплома 3,00. Кандидатства география, школата в Симеоново, право. Изкарва изпитите, но пустата диплома го връща в изходно положение.
През 1969 г. е републикански шампион по джудо
Става радист на софийското летище. С приятеля си Славчо Миленов дават нощни дежурства. Миленов кандидатства два пъти актьорско майсторство във ВИТИЗ, но го късат. Той обаче не се отказва. И по време на работа току започва да рецитира стихове. Между двамата обикновено се заформя следният разговор:
- Ти полудя ли? - пита Иван.
- Ще ставам артист. Ти нищо не разбираш!
- Проста главо, как от теб ще излезе артист, я се виж!
На следващата година обаче го приемат. И Иван си казва: “Щом Славчо влезе, значи и аз ставам...” Взема материалите му - монолози, басни, стихотворения - и кандидатства. На майтап. Но е приет от раз! Това се случва през 1974 г. Двамата с Любен Чаталов са на по 23 години - батковци на 18-19-годишните първокурсници.
Класът се води от проф. Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо. В първия час на първия учебен ден той строява всички в една редица на сцената и пита защо искат да станат актьори.
“Майка ми е режисьор и аз съм отраснал по сцените...” “Аз съм си мечтала за това от дете...” Защото родителите ми са артисти и искам да продължа традицията...”
По-късно Иван Иванов ще признае, че докато слушал тези отговори, коленете му омекнали. Бил последен в редицата и като му дошъл редът, тихо казал: “Не знам... Случайно. Казаха ми, че може и с по-слаба диплома да се кандидатства. Никъде не ме искат за нищо. А имам момченце на годинка...”
(Преди голямата си любов - неговата колежка от ВИТИЗ - Петя Силянова, Иван има кратък брак с медицинска сестра и син Георги - б.а.)
И се започва. Участия в жисьорски откъси, Димитрина Гюрова го взема в “Много шум за нищо”, после му дава ролята на
Сатин в спектакъла “На дъното”
на сцената на учебния театър във ВИТИЗ. От “На дъното” Иван Иванов запомня една реплика на героя си, която се превръща в нещо като ключ към бъдещата му работа и поведение на актьор.
Сатин казва: “Направи така, че работата да доставя удоволствие. Може би и аз ще работя. Мо-же би...” Гюрова много държи Иван да казва провлаченото и ударно “Мо-же би...”
“Тогава не го разбирах, защото Сатин е на 40, а аз - луд за връзване - на 27. След години ми стана ясно какво значи това “Мо-же би”. Разбрах, че работата не е цел. Важно е съвършенството...”, разказва Иван Иванов.
След дълъг кастинг и колебания Шаро, както наричат режисьора,
решава да заложи на холивудския принцип,
според който актьорите красавци се харесват много повече на зрителите, и залага на Иван Иванов. Уцелва в десетката, защото освен красив Иван е и талантлив. Помага му и неговата младоликост, защото той вече е на 27, а героят му Радо - на 18-19.
“Аз много обичах Шаро” - каза ми преди години Иван Иванов, но не приема, че е негово откритие за киното. “Откритието, това съм си аз и за това няма спор”, категоричен беше актьорът.
И като го грабват кинорежисьорите след “Всичко е любов”, та не му остава никакво време за сцената . В Младежкия театър почти няма участия, защото е постоянно на снимки. Иван Добчев успява да го примами във Военния театър с ролята на Ромео. Партньорки са му Марияна Димитрова и Пламена Гетова. Но критиката не приема радушно решението на режисьора да размие границите между трагедията и комедията. Въздържана е и в оценките за изпълнението на актьора.
Иван Иванов може би използва този момент и напуска и трупата на Военния театър. “Аз съм индивидуалист-анархист и не мога да търпя затворени пространства. Стрелец съм не само по зодия, но и по природа. А в театъра декорът е условен...”, обяснява отношението си към това сценично изкуство актьорът и никога повече не се върна към него.
От 1983 г. става щатен актьор към Киноцентъра
и влиза от филм във филм: “Юмруци в пръстта”, “Ударът”, “Лавина”, “Комбина”, “Мярка за неотклонение”, “Романтична история”, “Борис I”... По два, по три на година. Случва се да снима паралелно в два филма, което води до весели и не съвсем весели приключения.
В “Комбина” героят му Вас излиза от затвора и трябва да е остриган. Но по същото време актьорът се снима и в “Ударът”, където играе ролята на капитан Петър Илиев - реална личност, човекът, който на 8 срещу 9 септември 1944 г. осигурява превземането на Военното министерство.
И тъй като капитанът бил с хубав алаброс, не може Иван да го играе остриган нула номер. Затова в “Комбина” му изработват много специална перука. Но при снимките на “Ударът” се разболява от тежка бронхопневмония и така болен, дори леко напълнял от лекарствата, довършва “Комбина”.
След 1989 г. Иван Иванов и другите щатни актьори към Киноцентъра - Любен Чаталов, Филип Трифонов, Павел Поппандов, Джоко Росич и др., са уволнени.
Иван казва, че тогава едно момиче от личния състав му предлага да работи в хлебозавод.
Българското кино изпада в клинична смърт и
за актьора настават трудни времена
Изкарва по някой лев от участие в чуждестранни продукции като “На лов за червения октомври” (1990), започва да дублира филми. Печели субсидии за няколко свои сценария (“Бивши хора” и др.), но така и остават незаснети, защото няма достатъчно пари.
Отива на гости при приятел в САЩ, където едва издържа около 2 месеца. Работи като бояджия, чисти апартаменти, боядисва врати, кастри дървета... “Даваха бакшиш, хората. Беше много екзотично”, спомня си актьорът.
Иван все повече се затваря в къщата си в с. Оборище, която купува през 1986 г., и все по-рядко се връща в София. Режисьорите не го канят във филмите си,
защото си е извоювал име на “скъп актьор”
А и няма роли, достойни за могъщия му талант. “В повечето роли, които са ми поверявали, съм тип, който знае какво иска”, казва Иван.
От този период той цени най-много участието си в тв сериала на Румяна Петкова “Гори, гори огънче”. “В “Огънчето” се опитах да изиграя "нищото” и смятам, че успях. А това е най-трудното”, коментира актьорът участието си в сериала.
В къщата си в Оборище Иван прописва, издава няколко книги със стихове, разкази и размисли.
Последната (засега!) публична проява на Иван Иванов е в края на 2015 г., когато получи годишната награда на Столичната община за приноса си в киноизкуството.
Призът му бе връчен на откриването на 19-ия “София филм фест”. “Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота”, казва тогава Иван Иванов.
