Певецът Петър Гигов: Обичаме се с Янка Рупкина над 20 години! Водещи

Петър Гигов е българин от сръбските Западните покрайнини. Той е певец, който гледа на карти и на кафе. Голямата любов на народната певица Янка Рупкина! Учил е в Цариброд, където живее и до момента. Съдбата обаче го отвежда из целия свят и го среща с уникални като него люде! - Какво те доведе в България? В разговора, преди да включа диктофона, ми сподели за низ от невероятности, с каквито е осеян целият ти досегашен живот… - Съдбата случайно ме насочи към София, защото някой ми каза, че трябва да отида на гроба на Дънов. Когато тръгнах, бях като едно полицейско куче, което просто надуши нещо невероятно. Свещено място! Помня, че се качих на трамвай номер 2 и не знаех къде да сляза. Помолих една жена да ме упъти как да стигна до гроба на Дънов. Тази жена се оказа Анелия Ничева – актриса от детския театър, съпруга на Митко Коканов – брат на Невена Коканова. Оказаха се много интересни хора дори нощувах при тях след това. Открих гроба и бях много доволен, защото дълго го търсих. - Какво разбра, когато отиде на гроба на Дънов? - Разбрах, че самият аз съм ясновидец. По-скоро го възприех там, защото дарбата е отпреди това… Такива неща трудно се възприемат в материалистично, комунистическо, партийно общество. Не може и дума да се отвори за това. Но аз от малък имам особен поглед към бъдещето. Родителите ми даже нямаха контрол върху мен, не можеха да разберат напълно, бях едно много загадъчно дете. Пълен отличник, вундеркинд – професорите падаха от моя мозък Майка ми е обикаляла ясновидци, говорила си е с тях, дори те са й казвали, че нейният син има същата дарба. Те ми помогнаха да стигна до собствената си дарба, защото бях блокиран… не знаех какво точно става с мен. По същия начин, както когато Краси Аврамов пя в Димитровград наскоро – Янка Рупкина бе до мен и коментирахме. И тя каза: „Той още не знае какво е…”. - Какво по-конкретно означава това? - Краси е един много голям музикален медиум. Има свръх струпан талант в себе си. И съжалявам, че не е толкова славен, колкото реално заслужава.. Вижда се, че той е една много велика, но ранена душа. - Чувала съм, че си голямата любов на Янка Рупкина…? - Да… ние с нея много се уважаваме и обичаме от години. Тя е зодия Лъв, много достойнствена и чиста душа е. С Янка се познаваме от над 20 години – често съм ходил при нея, гледал съм й на карти. - И какво показаха картите? - Вторият мъж на Янка беше сърбин. Обожаваше я! Искаше да й подари къща, но тя отказа - искаше развод. Тогава даже помня, че й казах: „Яно, луда Яно, вземи къщата, човекът те обича” (смее се) Но тя си е такава, много е оригинална. В нея има една природна диващина, един импулс, който е много жизнерадостен. Тя е просто едно чудо! Родена е в някакво самодивско място, където енергиите са много силни. Разказвала ми е за това толкова много, че в някой момент мога да напиша книга за нея. Може би и това ще стане… Но аз искам да напиша книга и за Гена Димитрова! Помня един път, когато беше в зала „България”. Мисля, че вече беше болна, но извади такъв глас, че хората онемяха! Трябвало е да се пишат опери само за нея! Гена Димитрова не е имала равна по глас, по сила! Тенорите са се страхували да пеят с нея, заглушавала е дори оркестрите! - В предварителния ни разговор ми сподели, че семейството ти е пострадало от национализацията… Разкажи за това. - Дядо ми е бил доста богат банкер, имал е хотел в центъра на Сърбия, в който за първи път е правел кинопрожекции. Показал е на селяните Грета Гарбо, Марлене Дитрих и т.н. Дойдоха комунистите обаче и взеха на дядо ми всички сгради – говоря за времето на национализацията на Тито (Йосип Броз Тито, бел.ред). Взеха му банката, ресторанта с кинопрожекциите, всичко. И той получи удар, изпадна в шок! Месец и половина не можеше да дойде на себе си. И понеже нямаше с какво да се препитава, баща ми се оказа единствен, който издържаше цялото семейство – с къртовски труд. - Бил си в Италия, във Франция – какви спомени пазиш от там? - Пял съм там, да. Бях солист на белградските културно-художествени дружества. Имаше едно състезание, което спечелих безапелационно с първо място, след което сърбите започнаха да ме водят навсякъде да пея. Пял съм в Испания, в Италия много пъти, в Алжир, в Египет, Австрия, Германия, Унгария, Чехословакия, Съветския съюз, Украйна… Имах един динамичен период от живота си – бях на около 30 години, когато не знаех какво е почивка. Не познавам певец, който да има толкова интересна кариера като мен! - Днес какво правиш, след толкова колоритни дестинации, преживявания? - Занимавам се с рисуване на биоенергийни картини, с астрология, гледам на карти, на кафе, понякога пея. Но съм изцяло на социални грижи – и съм доволен от това. То е обидно, но аз съм доволен, защото на мен ми трябва точно това – да бъда свободен! За мен е страшно да имам служебен ангажимент. Психиката ми не го издържа. Страшно много работа ме чака. Трябва да напиша книга за Гена Димитрова, да обясня на хората този феномен. Постоянно работя върху себе си, страшно активен мозък имам. Защото ясновидските способности, ако не работиш върху тях, все едно ги нямаш. Народната лечителка и ясновидка Люба Попова, например, която е била на гроба на Исус в Йерусалим, когато ме видя, каза, че имам страшно развит мозък, който наподобявал мозъка на Кауфман (Николай Кауфман, бел. ред). „Но ти си повече от него!”, такива й бяха думите. - Добре, ти самият си ясновидец, гледаш предимно бъдещето на други хора - а за себе си какво видя? - Навремето бях при Ванга. И така се уплаших да не ми каже нещо лошо, че щях да припадна. Обаче тя каза: „Хубаво бъдеще! Хубаво, но много неопределено бъдеще”… И точно така стана! Аз имам страхотно красив живот. И с всички мъки, и премеждия, той ме удовлетворява. Ще ти споделя още нещо, което е определящо за осъзнаването на дарбата ми – един сън. Мисля, че беше през 1980 г. Видях сняг и капки кръв по снега. Събудих се. Веднага се помолих на Бога и тогава ми се откри как да гледам на карти. Би трябвало и да го опиша в книга, но знам, че веднага разни мошеници ще направят пари от това. И затова ще си го занеса при Бог - Как си обясняваш моментите, в които някой споделя, че е видял духа на друг човек? - Разбира се, че е възможно! Аз например, сънувах Богородица в София на един свой рожден ден. Тогава обаче в съзнанието ми се бяха прокраднали лоши мисли, бях в някаква депресия. Богородица ми се яви, а мен ме хвана такъв срам от нея - как изобщо съм допуснал да имам такива мисли в себе си… Преди години, когато бях в Унгария, преподавах английски на кралицата. Наех една огромна стая, която не можеше да се затопли, а идваше зима. И ми замръзна мозъкът. И сънувам как пропадам в страхотна земя – как останах жив, не знам!... Но просто не съм вярвал, че ще умра - и не умрях. Много отговори, например, се крият в преражданията. Една ясновидка като ме видя, ми каза, че в минал живот съм бил Менделсон. А аз нямам нищо еврейско в себе си, но имам някаква особена слабост към тях. И съм гонен като евреин, макар че съм българин. А Менделсон е бил внук на банкер… - И допускаш ли, че е било точно така - че си прероденият Менделсон?! - Убеден съм! Като го гледам, и все едно съм бил там… После, когато пусна неговата музика, тя се излива в мен веднага. А иначе много се нервирам на несъобразени звуци. Неговата музика е съвършена. Той открива Бах. - Какво виждаш за България? - България е с много силна аура. Бог е изпратил много таланти тук. Споменах за Краси Аврамов неслучайно. Както навремето Том Джоунс е сменил името си, защо да не го направи и той – Красимир е много дълго, да го промени… - Направи ми впечатление, че казваш, че се чувстваш българин, въпреки че животът ти е концентриран повече в Сърбия, живееш в Цариброд… - Аз се чувствам космополит. Следвал съм английски, втора специалност - руски, факултативно - италиански, после пях на испански. Аз съм филолог, полиглот и обичам да пея на всички езици. Любовницата ми беше французойка. Възможно е да имам и син от нея, но тя така и не ми се обади… Това също го знам от ясновидка. Едно интервю на Анелия ПОПОВА