Десният бек на Локо (Пд) Пламен Крумов даде интервю пред "Тема Спорт". В него той говори за силното представяне на смърфовете след идването на Илиан Илиев, бъдещите цели пред тима и гостуване­то на Левски. Той се върна и към престоя си на "Герена" през 2014 година и конфлик­та си с Георги Иванов.

- Пламене, в пловдивското дерби с Ботев получи комоцио и бе изваден преди по­чивката от игра. В последни­те години ти се насъбра мно­го - ту си със счупена глава, ту си играеш с шина на ръката... Какво е положението ти и ще можеш ли да играеш на "Герена"?
- Наистина ми се събра мно­го. Може би това бе един­ственият начин да ме изка­рат от терена - като ме нокаутират. Неприятно е да гледаш отвън, а да не можеш да вземеш участие. В момента положението е добро, за­почнах да тренирам наравно с колегите се. И след мача с Ботев казах, че се чувствам като съперник на Кобрата. Може би ме удариха ката Дерек Чисора и съм загубил съзнание за се­кунди, не съм знаел какво се случва. Това само потвърди, че имам здрава глава (смее се). Честно казано, не помнех ни­що. Но вече всичко е наред и съм готов на сто про­цента.

- Предстои ви гостуване на "Герена". Беше в Левски, но си тръгна през задния изход. Какво ти кост­ва престоят при сините?
- Всяко едно връщане на "Ге­рена" е приятно за мен. Може да се каже, че си тръгнах през задния изход, но левскарите смятам, че ме харесват и до ден днешен, защото се разда­вах и играех със сърце и душа за клуба. Престоят на "Гере­на" обаче ми коства много нерви, лишения и страдания, защото хванах един от най-лошите периоди на Левски в последните десетина години. Говоря във всяко едно отно­шение. Но смея да кажа, че в отбора имаше добри футболисти, но липсата на колектив се от­рази на резул­татите. Знае­те, че отбор не се гради от днес за ут­ре. Нужни са компромиси от самите футболисти и хората, които са пo-нагоре в йерархията. Не успяхме да го направим по простата причи­на, че постоянно идваха по десетина чужденци във всеки трансферен прозорец. Точно се запознавахме и някой си тръгваше. Текучеството на футбо­листи бе в основата на незадоволителното представяне.

- Има ли доза реваншизъм към Георги Иванов, който те обяви за неблагодарник?
- Няма на кого да се доказ­вам. Направил съм го пред много треньори, които са доста ценени в българския футбол, при всеки от тях съм бил титуляр. Темата вече стана банална. Да, факт е, че ми беше неприятно, когато ме обявиха за неблагодарник или човек без морал и достой­нство, приемах го тежко, но всичко е отминало и сега се чувствам щастлив в Локо Пловдив, не искам да се връ­щам назад.

- Левски е вече 10 мача без загуба в първенството, а вие сте в подем, след като пак бихте Лудогорец. Ще можете ли да поднесете сензацията на "Герена"?
- Естествено, че очаквам да победим. Може би Левски ще има предим­ство, защото е домакин, вкъщи и стените помагат. Колкото и нескром­но да звучи, ние сме по-класният отбор и имаме по-голям опит. Това, че играем на "Герена", няма да ни се отрази. Няма да е и някаква невероятна сен­зация, ако победим. Проче­тете състава на Локомо­тив и ще видите все име­на, играли доста дербита, а и във визитките им има ре­дица трофеи, докато играчите в Левски не са спечелили толкова.

- Не е тайна, че си добър прия­тел с нападателя на Левски Венцислав Христов. Изненада ли те това, което прави той на "Герена"?
- Честно казано - не. Познавам го още от детските ни години, когато играехме в школата на Локомотив София. Той е добър и нестандартен футболист, кой­то умее понякога сам да си създа­ва положения. Може би съм мал­ко изненадан от това, че още от началото не изпъкна, а му трябваше време. Мисля, че тепърва ще го виждаме все по-силен. Друг мой приятел - Валери Божинов, също се представя сил­но и вече има 18 гола в Сърбия. Пожелавам му да спечели и купа­та с Партизан.

- В индивидуалния ви сблъсък обаче все губи...
- Единствената му победа на някакъв спорт стана по време на Великден. Тогава Венци ме би една партия шах, възползвайки се от това, че няколко дни пре­ди това ме бяха нокаутирали. Много скоро обаче пак ще взима само втори места. Ще му изнеса една лекция.

- Амбициите са да стигнете до четвъртото място. Какво промени Илиан Илиев, че вече може да мислите и за Европа, ако ЦСКА спечели купата?
- Докато има някакви шан­сове, ще продължим да мечтаем и да се борим да сме колкото може по-нап­ред. Все пак четвър­тото място не га­рантира участие в Европа. Ако вече ЦСКА спечели купа­та, нещата ще се променят. Не ни бе поставено ка­то задача да сме в евротурнирите, но ние се стремим винаги да излизаме победители. Колкото до Илиан Илиев - нормално е с нов треньор да има импулс и подем в отбо­ра. Може би повече психологически ни е повлиял. Както всеки треньор вкара и някои нови неща. Като че ли при него започнахме да обръща­ме повече внимание на мачовете от тактическо естество. Колективът ни обаче е бил вина­ги на високо ниво и е имало за­качки в съблекалнята.

- Догодина обаче със сигур­ност ще атакувате Европа...
- Не мога да кажа какви са це­лите, защото не сме говорили с ръководството какво ще се случва с отбора. На голяма част от футболистите им изтичат договорите и не се знае дали ще останат. Освен това господин Крушарски още е в Аржентина и се чака неговото връщане, за да се решат тези въпроси.

- С твоя договор какво ста­на?
- През зимата, когато исках да замина за Полша, бях спрян от Крушарски, господин Бонев и Христо Колев. Те ми казаха, че съм нужен на Локомотив, почув­ствах се ценен и затова промених решението си. Тогава се разбрахме с Крушарски за нов до­говор, дадохме си мъжка дума, но още не съм сложил подпис. Доста неща от този ден се промениха, имаме и нов треньор, нека изчакаме и да видим какво ще стане.

- С Берое спечели два трофея - Купа и Суперкупа на България. Преди няколко седмици в клуба се стигна до катаклизми и се разделиха с Хубчев. Как ти се стори случилото се?
- Там съм изживял най-радост­ните си моменти. На последно­то ни гостуване в Стара Загора ми беше малко странно, че като се обърнах към скамейката на до­макините, Хубчев го нямаше. Далеч съм от мисълта да давам оценки на ръководството, но за мен това бе голяма грешка. Все пак той е дал много на Бе­рое - спечели купа и Суперкупа, както и второ място. Според мен трябваше да го оставят поне да довърши договора си и да го изпратят с чест и дос­тойнство. Той заедно с Илиан Илиев са треньори­те в новата история на Берое, които най-много заслужа­ват да са на скамейката в мача с Партизан по случай стогодиш­ния юбилей.

- Една от големите ти страс­ти е изпълнението на фаулове. Кой ти даде най-сериозни съве­ти в тази футболна тънкост?
- (Смее се.) Наистина обичам да шутирам. Така като гледам, трябва да говоря с господин Крушарски за по-дългосрочен дого­вор с Локомотив, защото, дока­то Камбуров е в отбора, никой няма да може да изпълнява фауло­ве, даже напоследък и тъчове за­почна да бие (смее се). Той, чо­векът си гони рекордите, а ние си правим шпагати отзад (смее се). Като малък бях фен на Бекъм и Роберто Баджо, когато играе­ше в Интер. Още в юношеските години имах по-силен удар от ос­таналите и малко след центъра, когато ритнех топката под гредата, вратарите не можеха да я стигат и вкарвах. Затова все изпълнявах свободните уда­ри. В течение на времето съм тренирал с много добри изпълни­тели като Марчо Дафчев, Геор­ги Андонов, а в момента и Кам­буров. Сега има едно затишие пред буря, но ще вкарам скоро. Може би като малък в Локото в тренировките с Дафчев и Иван Пасков прихванах тънкостите.

- Носи се слух, че в юношите си гонил топката на Гъргоров. Вярно ли е?
- (Смее се.) Да, така е. В школата му гоних топката в няколко мача, а сега съм редом до него в съблекалнята. Още като дете много харесвах иг­рата на Георги Пеев, който играеше на моята позиция (б.р. - има предвид дясно кри­ло). Тогава той вкарваше мно­го и не случайно бе трансфериран в Динамо Киев. Исках да стигна неговото ниво, но не успях. За мен обаче е тъжно това, което стана с Локомо­тив София, особено като се сетя на какви условия трени­рахме - две асфалтови игрища и една сгурия. Но сега клубът е в сериозните ръце на Иван Ва­силев. Сигурен съм, че ще влезе в правилния коловоз и скоро ще се върне в А група.