В изследване на “Отворено общество” май за първи път можем да прочетем достоверни данни за актуалната картина на българската емиграция по света. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/10/25/3065873_otvoreno_obshtestvo_vse_poveche_bulgari_se_vrushtat_v/

Както при разглеждането на всяка картина, всеки може да погледне на изследването от някакъв ъгъл.

В сайта на в. “Дневник” са онагледили наистина картинно “къде сме ние”. Страна по страна. В (епи)центъра на картината е Турция ( адски неприятелска за патриотарете и мразена от мнозина други по инерция у нас държава). За да ни напомня, че прогонването на български граждани в годините на (залеза ) на комунизма си остава ненадминато и несравнимо с нищо подобно от периода след това, когато демокрацията позволи на нашенците да пътуват и да избират къде да живеят, учат и работят.

Както става не рядко при вглеждането в една картина най-голямата загадка се таи в очевидното, но невидимо без логичния и критичния поглед на наблюдаващия обстоятелство. Ще ви споделя кое е то, ако вече не сте се досетили “случайно”.

В изследването своето място имат какви ли не миниатюрни държави и държавици, превърнали се във втора родина за българите през последните няколко десетилетия- временно или не. От Лихтенщайн и Естония, до все пак по-малката по терория от България, но сходна по своята съдба на бивша съветска колония Унгария, която също се е оказала привлекателна за българи без видима реципрочност. 

И тук разглеждащият картината зрител се плесва по челото : “абе, къде е батко”?

Наистина, къде е в класацията почитаната като истинска(та) родина огромна по територия, превъзнасяната за своята “историческа близост” и сродна езиково по славянско-православна линия най-голяма държава в света, която е наплодила толкова много следовници на мижавата българска територия, че чак се е наложило да бъдат организирани в Национално двежение “Русофоли”, претендиращо за най-голямата неправителствена организация тук?

Не бързайте да заключите, че “соросоидите” на Сорос злосторнически са изключили матушката от международното състезание по приютяване на българи. Напротив. Маркирали са присъствието на матушката и батюшката на русофилстващите, но в графата “други”, т.е. при пренебрежимо малките стойности. В нея, заедно с всички екзотични дестинация за българската емиграция по света, се побират общо 25000 български емигранти в чужбина ( поне 4 пъти по-малко, отколкото са само в САЩ по официални данни). Цифром и словом.

Колко от “другите” българи са пуснали корени в най-любимата на нашизоидите държава, не е отбелязано, но е ясно, че е абсурдно малко на фона на българската любвеобвилност към Русия. Да приемем щедро, че половината от тези 25000 български емигранти са избрали Русия. Те биха населили един микрорайон ( ама доста микро- и под микроскоп няма да не се вижда) на Москва. Или биха напълнили няколко концлагера в Сибир.

Единствените меродавни дании по руска линия обаче и до днес си остават изтеклите при руски рекламни зарибявания за студенти съмнителни хвалби, че в Русия учат цели 300 българи в разни университети. За други-дали са стотици или хиляди, не знаем. Мълчание и загадъчност.

Като при случая с бащата на успелия на “Евровизия “ юноша Кристиян Костов, който се оказа българин на някаква руска тайна служба. След това изплувало (все пак) предположение услужливите нашенски журналисти загубиха интерес да задават неудобни въпроси за потеклото на уж нашето момче от Москва. Услужливците стигнаха в “разследванията” си до бабата и дядото на Кристиян от Хасково, но чий го дири Кристиян в Москва, при положение, че и майка му е от Казахстан, не питат.

Аз обаче питам: о, разумни юроди, поради что се срамите, да се наречете руснаци ( и се бутатете при “соросоидите”, като се вижда от проучването на фондацията на Сорос)?

А ехото ми отговаря: любюв, любов, ама пла(нк)тонична е тя по отношение на големия руски кит, който е зинал да ни погълне.

Share on Facebook