Евентуалното издигане на Росен Плевнелиев за втори мандат е загадката на годината в българската политика и причината да няма никаква яснота и изтичане на информация по темата е вероятно в това, че самите главни действащи лица във взимането на решението не са наясно по въпроса. В книгата си „Премиер на РъБъ” отбелязвам нещо симптоматично по въпроса: че Борисов е взел решението да издигне Росен Плевнелиев за президент през 2011 г. в последния възможен момент не за друго, а защото самият той е имал силното желание да се сдобие с поста, който му липсва в колекцията от изборни победи.

 

Наблюдавах вчера в хотел „Шератон” в София церемонията по награждаването на Херман Ван Ромпой ( Борисов произнесе фамилията му като РАмпой, но подобно уточнение няма да чуете от лоялните български медии) от „Телевизия Европа” за „Европеец на годината”. През цялото време си мислех какви ли са истинските взаимоотношения между присъстващите в залата Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Росен Плевнелиев- както и Йорданка Фандъкова, която обаче е като притурка към това трио поради собственото й поведение на несамостоятелна величина, с което печели симпатиите на умилените от нейната (мнима) кротост граждани.

 

Нямам навика да подпитвам политици да ме „нахранят” с някоя тайна и останах верен на това свое правило, което следвам не само зара принципа, но и поради опасения от изпадане в зависимост- търговията с информация, особено като форма на просия, прави журналиста длъжник. Но един политик прояви инициативата, споделяйки с мен по време на церемонията, че Бойко Борисов вече е „отстрелял” Росен Плевнелиев като кандидатура на ГЕРБ за втори президентски мандат.

 

Нямам причина да се съмнявам в достоверността на това сведение. Имам в същото време многобройни доказателства, че за Борисов не е проблем да си смени мнението, когато види лична изгода в това. Дори и когато то е било публично обявено, а какво остава за скритата картинка с номинирането на Плевнелиев.

 

За желаещите да си сглобят сами пъзела на мъгливия пейзаж само ще добавя, че в интервюто си за БТВ Борисов се изказва в минало време за Плевнелиев като президент и в бъдеще- като приятел ( за което се надявал): „Той трябва да си свърши работата в комфорт, да се чувства добре. Той свърши много работа и аз съм изключително признателен и считам, че той беше добър президент, много добър президент. И продължавам да го имам за най-голям приятел и очаквам, в зависимост от решенията, които ще вземем юни-юли като партия, той и занапред да остане много близък до нас.”

 

Днес Плевнелиев оспорва валидността на партийния поглед върху президентската кандидатура, опонирайки на Борисов:

 

“Трябва да покажем, че в България може да има и друг подход по отношение на начина, по който се прави политика – водещ да бъде не тяснопартийният, а национално отговорният интерес. Не трябва да гледаме на предстоящите президентски избори като на начин да бъдат издигнати тяснопартийни кандидатури и партийната дисциплина да бъде водеща. България ще има нужда от повече и широко скроени кандидатури, които могат да обединят повече хора със своята визия и решения за България”.

Taка президентът Росен Плевнелиев коментира последните идеи на премиера Бойко Борисов да се обмисли нова процедура за избор на държавен глава.

Според Борисов няма логика държавният глава да се разграничава от партията, която го е издигнала и финансирала кампанията му. ( Медиапул)

Разбирам, че с горния текст не съм внесъл кой знае каква яснота, но това няма как да стане без главните действащи лица да напуснат района на „бойните действия”, прикриван от димната завеса зад кулисите. Ще добавя само, че отказът на Борисов да издигне Плевнелиев за втори мандат („упражнение”, което е от задължителен характер в политическата практика и теория) би било най-яркото му разграничаване досега от прозападния път на България, на който Плевнелиев упорито отказва да настъпи руската мина. Ето защо този сюжет, при цялата му загадъчност, предопределяща несигурната прогноза, си заслужава да бъде следен особено внимателно.

 

 

 

 

Share on Facebook