Уникално родолюбиво слово пред паметника на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина в Пловдив, произнесе Виктор Бойчев - директор на Кукления театър в града под тепетата!
"Стихотворението "Борба" на поета, публициста, революционера Христо Ботев не се преподава в учебните планове на българското училище нито след освобождението от турско робство в 1878г., нито след 09.09.1944г., нито в най-новото ни време след 10.10.1989г... Чуйте част от него!
"В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили волнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде.
...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памят често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди!
...
Светът привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своя свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
Днес е ден на загиналите за свободата и независимостта ни знайни и незнайни герои, положили своята жертва в основите при създаването на Съвременна България. Днес е денят на почит към загиналите, за да съществува нашето Отечество, денят на вградилите частица от себе си - за по-добър живот на наследниците им. Днес е денят на мълчанието, ден за размисъл и ден на оценка, изпълнен с благодатта на живота за нас.
Днес е денят, в който можем да съпоставим техните идеали и величината на жертвата, извършена в името на по-щастливото Утре, а наша грижа и дълг е да го сторим за Вдругиден. Днес е ден на откровение и признание.
Днес можем да дадем клетва на себе си - да живеем, изграждайки частица от утрешния по-искрен, по-добър и по-щастлив свят, свят който да създаваме с отговорност към нас и всички останали, мястото в което ще живеят нашите деца и ...може би ...ще се наричат ...българи?! Днес е денят, в оптиката на който можем да прозрем какви ще бъдем - джуджета или великани, прекрачвайки в утрешния ден.
Днес е "Голямата задушница" на духа, наречен Български... Днес е денят да мислим за глобалния свят на бъдещето, в което ще се разтворят всички национални геройства и жертви, ще се стопят като сянка: култура, език, идеал, морал и достойнство - всичко ще отиде на "бунището на историята", стъпкано и презряно, ако не го пазим в себе си и не го вградим в следващите след нас поколения.
Днес е денят на България! За да го има и утре - трябва борба, борба неуморна, безкрайна, нестихваща, постоянна и пламенна, неувяхваща от жаркото слънце, непримирима като вятъра, неспирна и чиста - като пролетните дъждове, разчупваща ледовете, изриваща снега и тъгата от обрулените лица, изсушаваща сълзите, надмогваща стенанията и болката, глада и умората, надсмиваща се и прекрачваща през пропастта на бездушието и нищетата, унищожаваща и стремително увличаща, сгромолясваща и издигаща... Борба! За правото да се наричаме Българи! "Да живей България!"."
