В големите градове по онова време БЗНС няма никаква социална база. Земеделската дружба в Пловдив, който тогава има население от 70 000 души, брои някъде около 70-80 души. Събират се в тогавашния Караулхан - на днешната улица „Райко Даскалов”, разказва директорът на РИМ-Пловдив Стефан Шивачев.  

Всъщност градът се управлява от т. нар. тричленки - трима души, назначени да управляват Пловдив. Често те са случайни хора. Има обаче и достойни председатели на тричленки като Петър Шилев - стар либерал, стамболовист. 

Сваленият като кмет на Пловдив на 9 юни Иван Станчев е панагюрец, офицер, полковник, участник във войните. Арестуван е, но оцелява благодарение на протекции - зет е  във фамилията на видния общественик и бивш пловдивски кмет Костаки Пеев.  

В Пловдив превратът на 9 юни се посреща с облекчение, имало е дори народно  веселие с хора. Тук има създадено настроение срещу земеделците дружбаши, които посягат на земите на големите земевладелци в полза на безимотните селяни. От Пловдив са изпратени шпицкоманди в  Пазарджишко, където са очаквали отпор на Оранжевата гвардия.  

Въпреки че Пловдив не се включва в Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г., ситуацията е използвана за разправа с леви интелектуалци, юристи. 
 На 12 септември 1923 г. са арестувани ръководителите на комунистическата партия, които могат да организират въстание. Част са избити в края на септември - най-голямата група, 11 души,  е избита на Кемера. Стефан Кираджиев е убит в лозята по шосето за Първенец, други дейци са избити на края на днешния квартал Смирненски.