За пръв път във възрожденската епоха празникът на Кирил и Методий е отбелязан официално в Пловдив на 11 май 1851 г., пред епархийското училище, носещо тяхното име, смята съвременната историография.
Инициативата е на Найден Геров. Пловдивското епархийско училище, известно като Първа мъжка гимназия, е и първото в света, наречено на братята Кирил и Методий. На това място днес се намира основната сграда на Градската художествена галерия. Бронзов барелеф бележи мястото на събитието отпреди 166 г.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Постепенно от Пловдивска епархия празникът се превърнал във всеобщ български празник. 11 май се отбелязва тържествено в българската църква „Свети Стефан” в Цариград, в Шумен, Лом, Скопие, София.
От 1880 г. води началото си традицията празникът на просветата в Пловдив да се отбелязва с тържествен преглед на войската и военен парад. През 1880 г. „парадният марш” бил в резиденцията на Алеко Богориди, главен управител на Източна Румелия, впоследствие се изместил пред Княжеската градина, а от 1895 г. централно място на тържествата станал площадът пред градината „Цар Симеон”. След военния парад и празничните речи започвало веселието в градината.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва "Върви народе възродени...". През май 1901 г. Панайот Пипков пише музиката към текста и песента се превръща в български училищен химн.
Претенденти
Базирайки се на арменски летописи, Шумен изяви претенции, че именно там през 1813 г. се е провело първото честване на светите братя Кирил и Методий. Става въпрос за театрално представление на гръцки, което прави претенциите на шуменци доста неубедителни.
