Инж. Александър КОНСТАНТИНОВ

Всеки управляващ града трябва да си задава въпроса: как ще изглежда Пловдив след 10 години? Ще се опитаме да си представим нашия любим град след този немалък срок.

Ще се реши ли проблемът с качеството на водата?

Според мен не! Пловдив има златен шанс, защото на 20 км от него се намира огромен източник на чиста планинска вода - язовир „Въча”. Каскадата Доспат - Въча е най големият на Балканите резервоар на чиста питейна вода, но населението в цялата Тракийска низина консумира подпочвена вода с всичките елементи на Менделеевата таблица. Проблеми има не само в Пловдив, но и в Първомай, Димитровград, Хасково и десетки по-малки населени места. Това обаче така и не мотивира държавата да стартира проекта за построяване на 20 км водопровод от язовира до града. Древният акведукт, който минава по Коматевско шосе, показва, че дори римляните са разбирали значението на чистата планинска вода. При нас в 21. век обаче няма признаци, че и след 10 години този проблем ще бъде решен. Ще си пием вода от кладенците край Марица, минала през азбесто-циментовите тръби от средата на 20. век.  

Ще се реши ли проблемът с мръсния въздух?

Според мен не! През последните 10 години в общината са написани поне пет програми за подобряване на чистотата на въздуха. Резултатът е, че Пловдив продължава да е в десетката на градовете с най-мръсен въздух. С писане на програми този проблем не може да се реши. За експертите е ясно, че има два основни замърсителя - автомобилният трафик и битовото отопление с фосилни горива. При тези цени на топло- и електроенергията пловдивчани няма да се втурнат в офисите на ЕВН, а газификацията е още много далече от домакинствата. Средната възраст на автомобилите се качва всяка година и скоро ще стигне пълнолетие - 18 години. Държавата не стимулира подмяната на остарелия парк с нови автомобили. Напротив, данъчната система толерира износените коли: колкото по-стар е автомобилът, толкова по-малък данък плащаш.

Ще се реши ли проблемът с автомобилния трафик?

Според мен не! С новата система за управление на трафика се постигна „червена вълна на светофарите”, а в определени часове направо си е паркиране на булевардите. Новата мода в строителството на кръстовищата - "малко кръгче", също има съществен принос в общото затапване. Смяната на паветата с асфалт не само не отпушва трафика, а намалява пропускателния профил на улиците. Доволни са най-вече притежателите на вили в околността на града, които се обзаведоха с павирани дворове.

За новите транспортни магистрали, отвеждащи трафика извън града, се говори само в бъдеще време. Многострадалният подлез "Модър - Царевец" стана на 10 години като проект, без да има шансове за реализация. Същата съдба има и източната, южната и западната тангента, предвидени в ОУП още през  2007 г. Последният мост на Марица също е построен през 2009 г., а за нов само периодично се мечтае.  

Ще се реши ли проблемът с паркирането в града?

Според мен не! В Пловдив живеят 350 000 души, а в града вече има 200 000 автомобила. Представете си, ако всички пловдивчани обитават едноетажни къщи на същата територия, как ще изглежда градът. Същото е и с автомобилите - да намериш място за паркиране е „мисия невъзможна”. Единственият шанс е да се изградят многоетажни паркинги и автомобилите да се подредят във височина. Със скоростта, с която общината решава този проблем, ще ни трябват поне 50 години. Куриозното е, че от тази дейност общината ще печели и всеки инвестиран лев ще се върне за няколко години. 

Ще се увеличи ли зелената система на града?

Според мен не! Вместо да се изграждат нови паркове и градини, сме свидетели на застрояване на съществуващите зелени площи. Няма месец, през който в различни части на града да не протестират срещу поредната нова кооперация, построена върху детските площадки и кварталните градини.

Богатите пловдивчани разбират тенденциите и ударно се изнасят в полите на Родопите. В пояса от Куклен до Брестовица се изгражда нов град. След 10 години там ще живеят повече хора, отколкото в район "Централен". Това е тенденция не само в Пловдив - вижте какво става в София. В полите на Витоша се строят скъпи имоти и там се преместват богатите столичани. В Пловдив ще се разширяват гетата - Столипиново, Шекер махала, Арман махала и т.н. Демографията показва ясно, че най-голяма раждаемост има точно в тези квартали и те ще растат по естествен път. Индустрията също се изнася извън града, а това ще затрудни допълнително транспортната система.

Място за много оптимизъм засега няма, но пък мечтите са без пари. Така да стискаме палци на кмета и неговия екип. Бургаският опит показва, че ако в кабинетите има качество и се работи, за града няма невъзможни неща.