Почина бившият германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер, съобщи агенция "Франс Прес". Ханс-Дитрих Геншер е федерален външен министър и вицеканцлер от 1974 до 1992 година. През май 1992 г., на 65-годишна възраст, той подава оставка и от двата поста по собствено желание.За него "гуруто" на американската външна политика Хенри Кисинджър казва: "Геншер със сигурност ще остане в историята като един от най-великите държавници на своята страна."
Ханс-Дитрих Геншер си остава "запазена марка за дипломация", "постоянният външен министър", "партньорът, на когото може да се има доверие".
"Той е феномен, защото неговият политически и дипломатически живот е своеобразна документална кинолента на най-драматичните моменти от историята на съвременна Германия и Европа – от разделението и студените времена в световната политика до Обединението на Германия и на Стария континент. Не по-малко интересна е и дейността му като "вътрешен политик", споделя преди време журналистът международник Симеон Василев пред "Дойче веле", като припомня контактите му с България.
В края на ноември 1988 година тогавашният западногермански външен министър и вицеканцлер Ханс-Дитрих Геншер и федералният президент Рихард фон Вайцзекер се срещат в София с група български интелектуалци, сред които са Радой Ралин, Йордан Радичков и Светлин Русев. В края на ноември 1989-та, само дни след демократичните промени в България, двамата отново са в българската столица. Тогава Вайцзекер провежда разговори с група културни дейци. Три месеца по-късно, на 19 януари 1990-та, Геншер осъществява еднодневно посещение в страната, този път в Бургас, в рамките на което се среща с представители на демократичната опозиция, сред които са Жельо Желев, д-р Дертлиев, д-р Тренчев, Георги Спасов.
Тези контакти от близкото минало са само детайли от "българската" дипломация на бившия федерален външен министър. И днес 85-годишният Ханс-Дитрих Геншер продължава да предизвиква интерес не само в родината си и в Източна Европа, а в целия свят, твърди Симеон Василев, ръководещ Издателската програма "Световният гамбит".
Ханс-Дитрих Геншер си остава "запазена марка за дипломация", "постоянният външен министър", "партньорът, на когото може да се има доверие", подчертава Василев и допълва: "Геншер е феномен, защото неговият политически и дипломатически живот е своеобразна документална кинолента на най-драматичните моменти от историята на съвременна Германия и Европа – от разделението и студените времена в световната политика до Обединението на Германия и на Стария континент.
Не по-малко интересна е и дейността му като "вътрешен политик". Днес се знае малко за ролята му на вътрешен министър от 1969 до 1974 година - това са най-кървавите времена на тероризма на фракцията Червена армия; през 1972 година в Мюнхен пък се стига до атентата срещу израелските спортисти по време на Олимпийските игри, тогава Геншер сам се предлага като заместващ заложник на мястото на единайсетте израелски заложници."
Ханс-Дитрих Геншер е федерален външен министър и вицеканцлер от 1974 до 1992 година. През май 1992-ра, на 65-годишна възраст, той подава оставка и от двата поста по собствено желание. По това време той е човекът, заемал най-дълго време поста "външен министър" в света. "Неговата лична история също е повече от интересна", отбелязва Симеон Василев. "Тя е пропила драмата от разделението на следвоенна Германия - през 1952 година той бяга от тогавашната ГДР, за да стане един от големите политици на своята страна и да постигне нейното обединение.
Ханс-Дитрих Геншер е смятан за своеобразен "душеприказчик" на някогашния партиен водач Тодор Живков. Само като "пощенска кутия" за политически послания към съветска Москва ли го е използвал Геншер през тези години или пък е получавал от него повече информация, свързана с бързопротичащите демократични процеси на Изток? "В никакъв случай не бих употребил думата "душеприказчик", защото в мемоарите си Геншер е отделил място и на темата Живков", уточнява Симеон Василев и допълва: "Там той казва, че разговорите с правителствата от Източна и Югоизточна Европа са давали възможност рано да се разпознае развитието в съветската зона на влияние и това донякъде дава някакво обяснение. Със сигурност се е обменяла информация и е хубаво тези страници да се прочетат. Според Геншер в лични разговори и Живков, и Петър Младенов са разбирали германската воля за единство на нацията и за обединение. За Живков бившият федерален външен министър казва, че "той преследваше целта да модернизира страната си, така да се каже, със селска хитрост, от която притежаваше немалко"
Ханс-Дитрих Геншер си остава "запазена марка за дипломация", "постоянният външен министър", "партньорът, на когото може да се има доверие".
"Той е феномен, защото неговият политически и дипломатически живот е своеобразна документална кинолента на най-драматичните моменти от историята на съвременна Германия и Европа – от разделението и студените времена в световната политика до Обединението на Германия и на Стария континент. Не по-малко интересна е и дейността му като "вътрешен политик", споделя преди време журналистът международник Симеон Василев пред "Дойче веле", като припомня контактите му с България.
В края на ноември 1988 година тогавашният западногермански външен министър и вицеканцлер Ханс-Дитрих Геншер и федералният президент Рихард фон Вайцзекер се срещат в София с група български интелектуалци, сред които са Радой Ралин, Йордан Радичков и Светлин Русев. В края на ноември 1989-та, само дни след демократичните промени в България, двамата отново са в българската столица. Тогава Вайцзекер провежда разговори с група културни дейци. Три месеца по-късно, на 19 януари 1990-та, Геншер осъществява еднодневно посещение в страната, този път в Бургас, в рамките на което се среща с представители на демократичната опозиция, сред които са Жельо Желев, д-р Дертлиев, д-р Тренчев, Георги Спасов.
Тези контакти от близкото минало са само детайли от "българската" дипломация на бившия федерален външен министър. И днес 85-годишният Ханс-Дитрих Геншер продължава да предизвиква интерес не само в родината си и в Източна Европа, а в целия свят, твърди Симеон Василев, ръководещ Издателската програма "Световният гамбит".
Ханс-Дитрих Геншер си остава "запазена марка за дипломация", "постоянният външен министър", "партньорът, на когото може да се има доверие", подчертава Василев и допълва: "Геншер е феномен, защото неговият политически и дипломатически живот е своеобразна документална кинолента на най-драматичните моменти от историята на съвременна Германия и Европа – от разделението и студените времена в световната политика до Обединението на Германия и на Стария континент.
Не по-малко интересна е и дейността му като "вътрешен политик". Днес се знае малко за ролята му на вътрешен министър от 1969 до 1974 година - това са най-кървавите времена на тероризма на фракцията Червена армия; през 1972 година в Мюнхен пък се стига до атентата срещу израелските спортисти по време на Олимпийските игри, тогава Геншер сам се предлага като заместващ заложник на мястото на единайсетте израелски заложници."
Ханс-Дитрих Геншер е федерален външен министър и вицеканцлер от 1974 до 1992 година. През май 1992-ра, на 65-годишна възраст, той подава оставка и от двата поста по собствено желание. По това време той е човекът, заемал най-дълго време поста "външен министър" в света. "Неговата лична история също е повече от интересна", отбелязва Симеон Василев. "Тя е пропила драмата от разделението на следвоенна Германия - през 1952 година той бяга от тогавашната ГДР, за да стане един от големите политици на своята страна и да постигне нейното обединение.
Ханс-Дитрих Геншер е смятан за своеобразен "душеприказчик" на някогашния партиен водач Тодор Живков. Само като "пощенска кутия" за политически послания към съветска Москва ли го е използвал Геншер през тези години или пък е получавал от него повече информация, свързана с бързопротичащите демократични процеси на Изток? "В никакъв случай не бих употребил думата "душеприказчик", защото в мемоарите си Геншер е отделил място и на темата Живков", уточнява Симеон Василев и допълва: "Там той казва, че разговорите с правителствата от Източна и Югоизточна Европа са давали възможност рано да се разпознае развитието в съветската зона на влияние и това донякъде дава някакво обяснение. Със сигурност се е обменяла информация и е хубаво тези страници да се прочетат. Според Геншер в лични разговори и Живков, и Петър Младенов са разбирали германската воля за единство на нацията и за обединение. За Живков бившият федерален външен министър казва, че "той преследваше целта да модернизира страната си, така да се каже, със селска хитрост, от която притежаваше немалко"
