Огнян Георгиев е дипломиран инженер-химик с няколко големи награди като поет и автор на музика в конкурсите „Златният Орфей”, „Бургас и морето” и „Младежкият конкурс за забавна песен”. Има издадени два авторски компактдиска. Работил е с едни от най-големите имена в попмузиката: Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Борис Гуджунов, Маргрет Николова, Асен Гаргов, Деян Неделчев и мн. др. Има издадени 7 стихосбирки, последната от които излезе наскоро и носи емблематичното заглавие „Ремонт на мозъка”.
Георгиев потърси „ШОУ”, за да сподели гнева си относно някои задкулисни действия на българските песенни конкурси:
- Г-н Георгиев, казахте, че водите война, от която медиите или се страхуват, или не се интересуват. За какво става въпрос?
- Всичко започна от един случай от личен характер: Тази година аз дадох две песни за два конкурса – за пловдивския „Лирата на Орфей” и за несъстоялия се „Златният Орфей”. Срещнах се с Пейо Пеев, който се изяви в ролята на „спасител” на „Орфея”.
Носталгията по фестивала е не само мое чувство и аз се надявам, че догодина конкурс все пак ще има. Но хора като Пейо Пеев се опитаха да направят някои нечистоплътни неща, които трябва да се знаят от обществото! Дариана Генова още на първата сбирка е казала: „Аз пари няма да дам, ще направя организацията”. В този смисъл е била почтена. Друг е въпросът доколко е успяла, защото Дариана, нека си го кажем направо, не е Генко!
Тя няма нито авторитета, нито връзките, нито таланта на Генко
– това е факт. Аз познавах и четиримата директори на „Златният Орфей” – Генко беше над всички.
Но, да продължа моята история. Върнах се от Пловдив от конкурса „Лирата на Орфей” и ми се обажда Пейо Пеев. Казва ми: „Огняне, в момента се слуша твоята песен, имам два въпроса към теб. Първият е: ще си смениш ли аранжора?”. Казах категорично „не” – аз, когато работя с един човек, не мога да постъпя така. Предложих от комисията да ми кажат забележките си и тогава ще решим с аранжора какво да правим. Вторият въпрос на Пеев беше всъщност констатация: „Тук някои членове на комисията като че ли някъде са слушали твоята песен?...”. Аз му отговорих, че не знам как това може да стане, но ще говоря с изпълнителите Стефан Митров и Еми Валенти дали те не са я изпълнявали някъде индивидуално.
Същата песен знаеха още единствено Ваня Костова и Боян Михайлов, но те отказаха да я пеят, защото не харесаха аранжимента. Звъня аз на всеки един от тези хора и получавам отрицателен отговор – никой никъде не я е пял. Звъня на Пейо - той не ми вдига. Най-накрая, когато се чухме и му казах, че съм готов да подпиша декларация, че песента ми не е пускана никъде, той ме отряза с думите: „О, късно е – комисията реши, че не я приема!”. По същия начин пък след това каза, че песента е изпуснала срока за участие в конкурса „София пее”. Не ме питайте как, но по безспорен начин установих, че никаква комисия не е слушала песента ми.
Пейо Пеев си избира всичко като деребей
Навремето открадва конкурса „София пее” от Томи Йовчев, а тая година по същата схема се опитва да открадне „Златният Орфей”. Истината е, че един национален конкурс е попаднал в ръцете на двама мошеници. Единият от тях е секретарката на г-жа зам.-кметицата на Столична община Албена Атанасова – Галя Георгиева, която е мозъкът на престъпния тандем.
Двамата с Пейо са като Пижо и Пенда – където е единият, там е и другият. Той си измива ръцете с някаква селекционна комисия, а тази комисия са Той и Тя – Пижо и Пенда. Пишат например, че са имали 78 песни за тази година, обаче един от членовете на комисията ми каза: „Аз получих 41 песни”!?
След като се сдобих с всички доказателства относно фактите, които бегло ви нахвърлям, аз направих една пресконференция в БТА.
Бях поканил Пейо Пеев – той предпочете да не дойде. Не дойде и поканеният общински бос – зам.-кметът на Столична община Тодор Чобанов. Аз този човек не го познавам лично, но специално заради него препрочетох притчата за Пилат Понтийски, по-точно - как Пилат си измива ръцете... Защото аз попитах в писмо как се е случило така, че един такъв конкурс като „София пее” е в ръцете на „Спринт продакшън”?
От общината ми отговориха с официално писмо по един нехаен и дежурен начин - че фестивалът за нова българска поп и рок песен била част от Календара на културните събития на столицата, приет с решение на Общинския съвет, а конкурсът „София пее” се организирал от сдружение „Спринт продакшън”, Столична община финансирала само финалната вечер на конкурса и не можела да се ангажира с коментар на изложените от мен обстоятелства...
- Искам да ви попитам: какви са доказателствата за „кражбата” на конкурса „София пее” от Пейо Пеев?
- Те са в предисторията на този конкурс: През 2005 г. един фестивал, наречен „Кръстопът на музите”, включва „София пее”, „София танцува”, „София на мода не робува” и „София се смее”. Организатор е Томи Йовчев. Пейо Пеев се присламчва към конкурса през 2008 г. - отначало като рокгрупа. Йовчев е обявен за организатор през 2010 г. с официална заповед на кметицата Фандъкова, но същата година става голям скандал – група участници, воглаве с Пейо Пеев, искат певицата Галя Георгиева да вземе първа награда, но призът е даден на „Тоника”, а Георгиева взима трета награда. Председател на журито е Найден Андреев, който пък направо казал, че Георгиева въобще не заслужава никаква награда. През 2011 г. обаче същата Галя Георгиева става съорганизатор на конкурса с фондацията си „Нов ден”. Основен организатор още е Томи Йовчев, но
между двамата избухва скандал
Бавно и постепенно Томи Йовчев е избутан и през 2013 г. мястото му заема Пейо Пеев, респективно - „Спринт продакшън”, заедно с Галя Георгиева, без тя да е афиширана официално като „Пенда”. По същия начин, по който сега Пеев се направи на „спасител” на „Златният Орфей”, той прави една подписка от композитори и попизпълнители до Столична община и Министерството на културата за подпомагане на конкурса „София пее”. И тогава, както и сега, сам се предлага да събере подписите, след което обявява, че незнайно как подписката била изчезнала?!?
Пеев придобива правото да организира „София пее”, като го преименува „Конкурс за нова българска поп- и рокпесен „София пее”.
Успява да постигне това с помощта на секретарката-певица Галя Георгиева и зам.-кметицата Албена Атанасова. Оттогава насам одит на конкурса не е правен. Последният е от времето на Йовчев – от 2011 г., Пейо Пеев се вживява като собственик на конкурса, а Столична община го финансира с пари на данъкоплатците. Селекционната комисия – има или няма такава, е пълен „мрак”, така че ви е ясно кой избира песните...
- Вярно ли е, че сте били близък с Паша Христова?
- Да, бяхме заедно в Школата за естрадни певци. Аз бях във втория випуск, но се разболях – изгубих си гласа. С Паша бяхме много близки. Прекрасна беше!...
- Много хора твърдят, че ако бе жива, е щяла да надмине славата на естрадната прима Лили Иванова...
- Не мога да го твърдя, защото няма база за сравнение. Паша имаше 2-3 известни песни, когато загина, а Лили вече беше... България!
- Казахте ми, че ваши любимци са Орлин Горанов и Маргарита Хранова, но те в последните години показват един нескрит ламтеж за награди „на всяка цена” и това, извинете ме, малко отблъсква феновете им.
- Има неща, които не бива да ги коментираме. Тщеславието е „болест” на повечето, да не кажа – на всички големи в този бранш.
Познавам и Лили, и дует „Ритон”, и да не ги изреждам...
- Какво ще кажете за „ритонците” в Къщата на „ВИП брадър”?..
- Падение!... Искрено ги съжалявам. Пели са мои песни, взеха сега една моя композиция за новия им албум, но това, което виждам, ме изпълва с една тъга. Изненадан съм от това, което виждам в момента на екрана и по тази причина престанах да го гледам.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
..........
Бел.ред. - Засегнатите в публикацията лица имат право на отговор.
Георгиев потърси „ШОУ”, за да сподели гнева си относно някои задкулисни действия на българските песенни конкурси:
- Г-н Георгиев, казахте, че водите война, от която медиите или се страхуват, или не се интересуват. За какво става въпрос?
- Всичко започна от един случай от личен характер: Тази година аз дадох две песни за два конкурса – за пловдивския „Лирата на Орфей” и за несъстоялия се „Златният Орфей”. Срещнах се с Пейо Пеев, който се изяви в ролята на „спасител” на „Орфея”.
Носталгията по фестивала е не само мое чувство и аз се надявам, че догодина конкурс все пак ще има. Но хора като Пейо Пеев се опитаха да направят някои нечистоплътни неща, които трябва да се знаят от обществото! Дариана Генова още на първата сбирка е казала: „Аз пари няма да дам, ще направя организацията”. В този смисъл е била почтена. Друг е въпросът доколко е успяла, защото Дариана, нека си го кажем направо, не е Генко!
Тя няма нито авторитета, нито връзките, нито таланта на Генко
– това е факт. Аз познавах и четиримата директори на „Златният Орфей” – Генко беше над всички.
Но, да продължа моята история. Върнах се от Пловдив от конкурса „Лирата на Орфей” и ми се обажда Пейо Пеев. Казва ми: „Огняне, в момента се слуша твоята песен, имам два въпроса към теб. Първият е: ще си смениш ли аранжора?”. Казах категорично „не” – аз, когато работя с един човек, не мога да постъпя така. Предложих от комисията да ми кажат забележките си и тогава ще решим с аранжора какво да правим. Вторият въпрос на Пеев беше всъщност констатация: „Тук някои членове на комисията като че ли някъде са слушали твоята песен?...”. Аз му отговорих, че не знам как това може да стане, но ще говоря с изпълнителите Стефан Митров и Еми Валенти дали те не са я изпълнявали някъде индивидуално.
Същата песен знаеха още единствено Ваня Костова и Боян Михайлов, но те отказаха да я пеят, защото не харесаха аранжимента. Звъня аз на всеки един от тези хора и получавам отрицателен отговор – никой никъде не я е пял. Звъня на Пейо - той не ми вдига. Най-накрая, когато се чухме и му казах, че съм готов да подпиша декларация, че песента ми не е пускана никъде, той ме отряза с думите: „О, късно е – комисията реши, че не я приема!”. По същия начин пък след това каза, че песента е изпуснала срока за участие в конкурса „София пее”. Не ме питайте как, но по безспорен начин установих, че никаква комисия не е слушала песента ми.
Пейо Пеев си избира всичко като деребей
Навремето открадва конкурса „София пее” от Томи Йовчев, а тая година по същата схема се опитва да открадне „Златният Орфей”. Истината е, че един национален конкурс е попаднал в ръцете на двама мошеници. Единият от тях е секретарката на г-жа зам.-кметицата на Столична община Албена Атанасова – Галя Георгиева, която е мозъкът на престъпния тандем.
Двамата с Пейо са като Пижо и Пенда – където е единият, там е и другият. Той си измива ръцете с някаква селекционна комисия, а тази комисия са Той и Тя – Пижо и Пенда. Пишат например, че са имали 78 песни за тази година, обаче един от членовете на комисията ми каза: „Аз получих 41 песни”!?
След като се сдобих с всички доказателства относно фактите, които бегло ви нахвърлям, аз направих една пресконференция в БТА.
Бях поканил Пейо Пеев – той предпочете да не дойде. Не дойде и поканеният общински бос – зам.-кметът на Столична община Тодор Чобанов. Аз този човек не го познавам лично, но специално заради него препрочетох притчата за Пилат Понтийски, по-точно - как Пилат си измива ръцете... Защото аз попитах в писмо как се е случило така, че един такъв конкурс като „София пее” е в ръцете на „Спринт продакшън”?
От общината ми отговориха с официално писмо по един нехаен и дежурен начин - че фестивалът за нова българска поп и рок песен била част от Календара на културните събития на столицата, приет с решение на Общинския съвет, а конкурсът „София пее” се организирал от сдружение „Спринт продакшън”, Столична община финансирала само финалната вечер на конкурса и не можела да се ангажира с коментар на изложените от мен обстоятелства...
- Искам да ви попитам: какви са доказателствата за „кражбата” на конкурса „София пее” от Пейо Пеев?
- Те са в предисторията на този конкурс: През 2005 г. един фестивал, наречен „Кръстопът на музите”, включва „София пее”, „София танцува”, „София на мода не робува” и „София се смее”. Организатор е Томи Йовчев. Пейо Пеев се присламчва към конкурса през 2008 г. - отначало като рокгрупа. Йовчев е обявен за организатор през 2010 г. с официална заповед на кметицата Фандъкова, но същата година става голям скандал – група участници, воглаве с Пейо Пеев, искат певицата Галя Георгиева да вземе първа награда, но призът е даден на „Тоника”, а Георгиева взима трета награда. Председател на журито е Найден Андреев, който пък направо казал, че Георгиева въобще не заслужава никаква награда. През 2011 г. обаче същата Галя Георгиева става съорганизатор на конкурса с фондацията си „Нов ден”. Основен организатор още е Томи Йовчев, но
между двамата избухва скандал
Бавно и постепенно Томи Йовчев е избутан и през 2013 г. мястото му заема Пейо Пеев, респективно - „Спринт продакшън”, заедно с Галя Георгиева, без тя да е афиширана официално като „Пенда”. По същия начин, по който сега Пеев се направи на „спасител” на „Златният Орфей”, той прави една подписка от композитори и попизпълнители до Столична община и Министерството на културата за подпомагане на конкурса „София пее”. И тогава, както и сега, сам се предлага да събере подписите, след което обявява, че незнайно как подписката била изчезнала?!?
Пеев придобива правото да организира „София пее”, като го преименува „Конкурс за нова българска поп- и рокпесен „София пее”.
Успява да постигне това с помощта на секретарката-певица Галя Георгиева и зам.-кметицата Албена Атанасова. Оттогава насам одит на конкурса не е правен. Последният е от времето на Йовчев – от 2011 г., Пейо Пеев се вживява като собственик на конкурса, а Столична община го финансира с пари на данъкоплатците. Селекционната комисия – има или няма такава, е пълен „мрак”, така че ви е ясно кой избира песните...
- Вярно ли е, че сте били близък с Паша Христова?
- Да, бяхме заедно в Школата за естрадни певци. Аз бях във втория випуск, но се разболях – изгубих си гласа. С Паша бяхме много близки. Прекрасна беше!...
- Много хора твърдят, че ако бе жива, е щяла да надмине славата на естрадната прима Лили Иванова...
- Не мога да го твърдя, защото няма база за сравнение. Паша имаше 2-3 известни песни, когато загина, а Лили вече беше... България!
- Казахте ми, че ваши любимци са Орлин Горанов и Маргарита Хранова, но те в последните години показват един нескрит ламтеж за награди „на всяка цена” и това, извинете ме, малко отблъсква феновете им.
- Има неща, които не бива да ги коментираме. Тщеславието е „болест” на повечето, да не кажа – на всички големи в този бранш.
Познавам и Лили, и дует „Ритон”, и да не ги изреждам...
- Какво ще кажете за „ритонците” в Къщата на „ВИП брадър”?..
- Падение!... Искрено ги съжалявам. Пели са мои песни, взеха сега една моя композиция за новия им албум, но това, което виждам, ме изпълва с една тъга. Изненадан съм от това, което виждам в момента на екрана и по тази причина престанах да го гледам.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
..........
Бел.ред. - Засегнатите в публикацията лица имат право на отговор.
