Полша измисли как да отмъсти на европейските лидери, които й скършиха волята и преизбраха Доналд Туск, въпреки че тя не го подкрепи.

Премиерът Беата Шидло обяви, че няма да подпише решенията от срещата на върха. Така те не могат да влязат в сила и ще бъдат третирани само като заключения на Малтийското председателство на ЕС, което ги е подготвило. По този начин вместо задължителна тежест те ще имат само препоръчителен характер.

"Не мога да правя компромис с интересите на страната", заяви Шидло след края на заседанието.

Тя каза, че Полша няма да признава Туск за председател на Европейския съвет, макар да не е ясно какви ще са практическите последици от това.

Председателят на Съвета ръководи срещите на върха на ЕС, определя дневния им ред и търси съгласие между лидерите на Съюза за постигането на решения.

Преди седмица Варшава номинира евродепутата от ЕНП Яцек Сариуш-Волски за нов председател на Европейския съвет, обявявайки, че не подкрепя преизбирането на Туск, който е на поста от декември 2014 г.

В писмо до европейските лидери Шидло заяви, че Туск злоупотребява с високия си европейски пост да подкрепя опозицията срещу законно избраното правителство на страната.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви след гласуването, с което Туск беше преизбран с 27 на 1 гласа, че е било решено да се премине към избор с квалифицирано мнозинство, тъй като е било ясно, че Полша ще блокира консенсуса.

"Председателството (на ЕС, Малта, б.а.) работи, аз работих, Вишеградската група и други работиха, за да постигнем консенсус, но щом договорите ни позволяват квалифицирано мнозинство, е, трябва да го използваме, когато блокадата е неизбежна", каза Меркел.

Самият Туск обяви, че ще работи с всички правителства, включително с полското. Запитан как ще комуникира с Варшава, след като там не го признават, той отговори: „С полското правителство ще говоря на полски“. Стоящият до него на пресконференцията в Брюксел Жан-Клод Юнкер добави: „Да се надяваме, че това е език, който полското правителство разбира“.

Туск даде да се разбере, че Варшава може да изпадне в международна изолация заради поведението си и цитира любимата си поговорка, че трябва да се внимава, когато се горят мостове, защото след това не можеш да се върнеш по тях.

Запитана дали Шидло ще присъства на втория ден на Съвета, когато лидерите ще обсъждат бъдещето на Европа, Меркел изрази увереност, че тя ще дойде. Самата Шидло потвърди, че остава в Брюксел и в петък, защото бъдещето на ЕС е важно за Варшава.

Днес лидерите се събират да обсъдят текста на Римската декларация, която се очаква да подпишат след 2 седмици на тържествата за 60-годишнината от подписването на Римските договори – едни от основополагащите документи на ЕС.

Те ще бъдат без британския премиер Тереза Мей. Тъй като Великобритания напуска Съюза, тя не участва в разговорите за неговото бъдеще.

На лидерите ще бъде представен работен документ, изготвен от малтийското председателство и от Европейската комисия, който да коментират. В него се посочват достиженията на ЕС, описват се предизвикателствата пред него, както и накъде да се развива.

Според предварителната версия на документа като основни рискове пред ЕС се посочват: регионалните конфликти, тероризмът, миграцията, социалните и икономически неравенства и протекционизмът.

Работният документ предвижда реформата на ЕС да продължи 10 години. В него се очертават 4 посоки на развитие: сигурност, икономически просперитет, изграждане на социален съюз и засилване ролята на Европа в света.

В първия приоритет се посочва свободата на движение като възможност за всички граждани. В него външните граници са охранявани, а миграцията се управлява "хуманно и ефективно".

По отношение на икономиката документът предвижда запазване на общия пазар, завършване на икономическия и паричен съюз, обща валута и сближаващи се икономики.

Социалният съюз в работния документ за лидерите е обрисуван с равни възможности за всички, борба срещу дискриминацията, бедността и социалното изключване. Възможност за младите да учат където и да е в Европа, както и запазване на културното разнообразие и наследство.

Четвъртият приоритет, предлаган на лидерите, предвижда повече общи дейности за сигурност и отбрана, Европа, която води обща търговска политика, създава нови партньорства – посочена е Африка, и се съблюдава върховенството на закона.