Магда Ташева написа нещо за Джордж Майкъл.

Всичко, което написа, беше грубо, но верно.

Постижението на неолиберализма е, че е днес е адски модерно да псуваме и мразим истината. Сякаш тя трябва да е непременно нежна.

Ругал съм се в ефир с Магда Ташева. Приятно е. Разбирам защо го правите.

Но защо не направихте същото с Асен Г.? Поругайте го малко него, след като по същото време пусна зарадван пост, посветен на смъртта на руския хор “Александров” в Черно море. 

Асен Г. дори не пусна свой пост. Той се скри зад мнението на неизвестна жена с ясно анти-руски налудности. А Асен Г. написа - има и такава гледна точка.

Това е постижението на неолиберализма и платените му копелета: Магда няма право да каже добра и/или лоша дума за един наистина свестен гей. Но Асен Г. има свободата да цитира откровено гнусен пост за смъртта на руснаците.

Постижението е наистина голямо от пропагандна гледна точка. Всички псуваха Магда. И установиха правото на Асен Г. на "още една гледна точка".

Имате право да псувате и мразите патриоти, националисти и хора с чепат език.

Нямате право да коментирате даже некрофилията на извратената неолиберална пропаганда.

По света, в Германия, е още по-ясна победата на неолиберализма в пропагандата.

У нас поне се псуваме и имаме радостта да се мразим.

В Германия, на следващия ден след атентата с камион на Коледния пазар в Берлин, разговорите между хората не са като у нас.

В Германия хората отиват на работа след атентат и не говорят помежду си за атентата. Коментират празниците, други новини, усеща се едно напрежение и тяга в общуването, но пропагандата си е свършила работата.

Няма какво да обсъждаме. Всичко е ясно:

  • Атентаторът може да е всеки - това се внушава силно. Все едно е индивидуален акт. Все едно на някой му е писнало от живота и се е поразходил върху торакса на приблизително 12 човека. Не се коментира верската и политическата принадлежност на атентатора. Не се коментира наличието на заговор и организация. Не се коментира кой го е допуснал в страната. Нищо не се коментира.
  • Меркел не е виновна. Тя е искала да направи добро, но понякога нещата се прецакват. Не коментираме Канцлера. Това е изключително постижение на неолибералната пропаганда - дори Хитлер не е могъл да достигне такива висини. Мълчанието дори изглежда като победа над фанатизма. Но не е. Поражение е.
  • Не говорейки за атентата, може би предотвратяваме друг атентат. Неясно как, но немците явно вярват в това. Те дисциплинирано не говорят. У нас това няма как да се разбере, звучи невероятно. Но в Германия се случва.

    • Победата на неолибералната пропаганда се състои в две посоки - възприели очевидния прогрес на ислямския тероризъм на европейска почва, ние си самозабраняваме да говорим за това. И следователно не дефинираме проблем. Няма проблем.

    Както няма проблем и със случаите на расизъм и насилие върху бели деца.

    Идеята за расизма не действа реципрочно. Само черните са бити, когато са бити. Белите не са бити, не говорим за това. 

    А става въпрос за деца, неофашисти ниедни.

    И победата на неолибералната пропаганда е в отчуждението от истината. 

    Както и в цинизма срещу руския враг. А ставаше въпрос за артисти.

    Неутешимо защитавате гей принадлежността на западния артист и същевременно се напивате радостно с вода от Черно море, в която са се давили руснаци.

    Неолиберлизмът си е по-отвратителен от фашизма. Заради перфидността си.

    Остава утешението за нас, българите. Че не сме като немците. И че докато псувате автора на тази статия поне се случва някакъв коментар. Поне имате отношение.

    Последно: победата на неолиберализма е на Виенската гара.

    Там, ако потърсите безплатен интернет ще получите съобщението REFUGEE FREE WI FI.

    Всичко след това е на арабски, terms and conditions, agree и така нататък.

    Всичко се прави заради неолибералната идея. А тя е, че някой се опитва да ни ПРОДАВА хуманност. 

    Това е упорита, световна разпродажба - със светещи надписи.

    Заедно с нея се продава и един нов ляво-религиозен проект, от който тепърва ще страдаме.

    Защото мълчим.