Мизерия. Това е най-меката дума, която може да опише състоянието на зала "змс Васил Папаризов" на улица "Малгара" в пловдивския квартал "Кичук Париж". Залата, която ако не е табелата отвън няма как да разбереш, че е такава, приютява боксовия клуб Спартак Пловдив.

Вътре е страшно. Покривът е пробит и таванът тече. Водата се събира в кофи. В съблекалните е още по-страшно. Мухъл и влага, заедно с разпадащи се шкафове и гардероби. В тоалетната и банята картинката е потресаваща. В залата няма ток от август миналата година. Причината - от ЕВН изведнъж начислили месечна сметка от 600 лева. А дотогава сумите са варирали 16-18 лева. От клуба се жалвали, свалили им електромера и след направената проверка са оказало, че при него всичко е наред. 600-те лева не са платени. Следва съд и сега сметката към ЕВН вече възлиза 2700 лева. Няма и вода. Въпреки това обаче имат чисто нов бойлер. Сложили им го от общината.

Екипировка също няма. На състезание с един екип играят по няколко боксьори. Единият слиза от ринга и сваля потника и гащите, които дава на своя съотборник. Синият протектор е залепен със синьо тиксо. Повечето от ръкавиците са скъсани и облепени с изолирбанд. За анцузи не смеят и да мечтаят.

Крушите и уредите в залата са плод на усилията на боксьорите. Купени са с техни средства. Рингът също е самоделен. Бетонният под е застлан с гуми. Спортистите няма къде да бягат. А бокс без бягане не става. Въртят обиколки около залата през камъни, локви, кал и храсти.

"Докъде я докарах - да искам пари от децата. Месечна такса от по 20 лева на дете събирам. С тях покриваме наема, който е 120 лева на месец. Другите пари ги вадя от джоба си. Обаче не мога да плята тока и глобите към него.

Децата бягат. Дойдат, направят две-три тренировки и идат в друг клуб. Разбирам ги. Как да тренират тук? Това условия ли са? Как да дойде едно момиче да тренира? Няма ток, няма вода, няма баня. Няма ръкавици, няма нищо. Искаме някой да ни помогне. Стоим тук от любов към бокса", разказва почти през сълзи треньорът бат Койчо.

От Общината в Пловдив отпуснали миналата година 4000 лева. За ремонт. Дошли от някакво общинско предприятие, боядисали тавана, сложили нов бойлер (въпреки, че няма ток и вода), обещали да оправят покрива и толкова. Пито платено. Иначе клубът е редовен член на Българската Федерация по бокс. За целта плаща такса всяка година в размер на 500 лева.

Въпреки всички трудности, клубът продължава да дава отлични боксьори, които редовно печелят медали при подрастващите. Бат Койчо е доволен, че неговите момчета са истински гладиатори (прозвището на футболния клуб Спартак Пловдив - б.а.) и се справят въпреки тежката ситуация и не се предават. А те, както и самият той, чакат някой да им подаде ръка и искат да правят това, което най-много обичат - да тренират бокс. При едни нормални условия. Които са мечта. Засега.