“Ние сме се придържали към Решение 404 на Министерски съвет от 2014 година. Решението не е отменяно, но трябваше да се избере подходящ момент за българската номинацията за генерален секретар на ООН. Разочарован съм от истеричния, фалцетен шум, с който се говореше по тази тема. Това по никакъв начин не допринесе за успеха на номинацията”, заяви по БНТ министърът на външните работи Даниел Митов.
Това е цитатът, на базата на който написах критичната си статия в ivo.bg от 10 февруари спрямо позицията на министър Митов, изразена пред БНТ.
Сгрешил съм в преценката си за неговата оценка, произлязла от двусмислието по ТАЗИ ТЕМА , за УСПЕХА НА НОМИНАЦИЯТА и „истеричния, фалцетен шум” ОКОЛО нея.
Осмислих го обаче по нов начин днес, ден и половина по-късно, след разговор с министъра на външните работи Даниел Митов.
Червеят на съмнението посяха в мен читатели на статията ми. Да е жив и здрав духът на Рене Декарт с неговия постулат за съмнението като инструмент за постигане на истината- велик принцип на свободолюбието и свободомислието , върху който несъмнено се крепи европейската цивилизация. Смея да твърдя, че го използвам максимално в анализите си.
Признак на цивилизованост е да подложа на съмнение и написаното от самия мен с помощта на източника на информацията при появата на сериозни индикации за необходимостта от това. Не е лошо (поне) един журналист у нас да си признава грешката, особено след като често пледира другите журналисти да покажат самокритичност.
От разговора с министъра разбрах, че не съм разбрал онова, което министърът е имал наистина да ни каже на прима виста на 10 февруари в ранната утрин по БНТ. По-късно се появиха индикации в тази посока, но, както моите читатели знаят, не сменям лесно посоката без сериозна причини.
Нямаше да пиша това обяснение тук ако ставаше дума само за мен и министъра. Истината е важна за всички. Особено за читателите на ivo.bg от гледна точка на моя милост като автор, който ги е подвел, макар и без умисъл.
Българският външен министър не е атакувал критиците на номинацията на Бокова, а тъкмо обратното: думите му са били насочени срещу онези „фалцетни” гласове, които вдигнаха истеричен шум около нейното номиниране. Един от тях г-н Митов идентифицира на заседание на Министерския съвет часове след интервюто си по БНТ като Георги Първанов.
Добрата новина за съмишлениците е, че все пак не сме загубили за каузата на прозападната ориентация на България един от политиците, които са толкова малко, че се броят на пръстите на една (дясна) ръка.
Колкото до статията от 10 февруари, тя ще остане в оригиналния си вид в блога ( с препратка чрез линк към тази бележка), за да ми напомня за собственото несъвършенство.
Share on Facebook
