Лудите и пияните Господ не ги пази. Не е редно. И не е справедливо.

Защото трябва първо да се погрижи за болните, бедните, децата, старите, хората във война. Защото първо трябва да опази другите от тях.

Разбирате ли?

Господ трябва да избира. Вече е прекалено зает.

Господ не може да ги опази, защото те си играят на Бог. Те се правят или се мислят за него. Те се съзтезават с ангелите си. И ги изпреварват по пътя от магистралата до небето. Мир на праха им.

Господ не може, но ние опитваме.

 „Карайте внимателно, карайте по-бавно, не карайте пили, по пътя има камери, има полиция...”. Не помага.

Празниците у нас са стартов сигнал за надбягване със съдбата.

И не само.

По празниците сякаш се отключват скритите ни тъмни помисли за самоубийство или пък вярата в безсмъртието, и ние предизвикваме на дуел - себе си. И не печелим. Защото минаваме отвъд границите на Балканския синдром, отвъд българския стоицизъм и отвъд човешките възможности. 

Домашният алкохол е другото средство за масово унищожение по празниците. Но който няма пари за бутилки от магазина, понякога плаща с живота си. Който пие по-малко, може и да се спаси. Но къде са тези, които пият по-малко?

Празник е. До дъно. И после газ до дупка. Пък ние ще се молим... Някой да ви спаси.

И за вас, планинари и сноубордисти! Търсачи на силни усещания. Които не следват указанията на пътеките и не обръщат внимание на сигналите за лавинна опасност. И над вас някой трябва да бди, защото сами не сте си достатъчни.

Честита Нова Година.

За много години и на тези които са потърпевши от вашата бурна радост.

Нали знаете – важното е да сме живи и здрави.