Ето ви и резултатите от нападенията на "умерените" уроди срещу Западен Алепо, където ви напомням са и християнските квартали.

Превеждам (приблизителен, бърз превод) писмото на бащата на момичето на снимката, загинало в автобус в Западен Алепо, след масивен обстрел от страна на брадатите "демократични" изроди (не, това няма да чуете в новините, както и за хилядите жертви като това момиче):

Писмо от бащата на загиналата Паскал Клод Зараз на нейното погребение:

„Уважаеми свещеници на град Алепо, уважаеми родители, сестри и братя.
Днес стоя пред ковчега на частица от моето сърце. Колко бих искал тя да бъде онази, която стои пред моя и на майка си ковчези. 
Мила моя Паскал, не можахме да направим и да бъдем свидетели на твоята земна сватба, такава каквато заслужаваш. Затова ще ти направим небесно изпращане в присъствието на Исус и на всички твои любими близки. 
Все още не мога да забравя последното ти писмо в нощта на инцидента, когато ми написа: "Аз съм под седалката на автобуса, обстрелват ни яростно. Ако умра, не ме забравяйте. Обичам ви мамо, татко и мои братя.
Мило дете, ти носиш факела на мъченичеството на две нива, това на християнството, и това на родолюбието. На християнството ние обещаваме да не напуснем нашата скъпа земя, каквото и да се случи. Това, което ще опази християните на Сирия е помощта на истинските сирийци мюсюлмани, родолюбците. А не Запад, който измами всички и ни продаде за шепа нефт и пари.

Не мога да забравя как ти водеше църковния хор на храма "св.Тереза". Ти, която даваше тон на църковните песни, композираше и пееше песните на мира. С тях сякаш се сбогува с нас. 
Не мога да забравя как обичаше да помагаш на изпадналите в нужда и беда, как даваше и последното, което имаш, за да помогнеш на тези деца. 
Не мога да забравя как изпълни пред френската група "Отче наш" на арамейски и ги разплака всичките. Днес всичките сме дошли за да изпеем молитвата за твоя вечен покой. 
Никога няма да забравя как казваше: Татко защо си толкова добър, ще бъда като теб и чичо д-р Риад и ще лекувам бедните даром. 
Да, ти носеше факела на любовта, на чистотата в свят, пълен с насилие, жестокост, омраза и тъмнина.

Мила моя ти си красива, честна и чиста като нашата любима Сирия. Убиха те в името на тъмнината, така както убиха Сирия. Бяха жестоки към теб, както са жестоки към Сирия. 
Ти си сега горе на небето, заедно със сина на главния мюфтия на Сирия. 
Ти си Паскал, а на арабски това означава Пасха (Великден/Възкресение Христово). Ти ще превърнеш мъката в надежда, омразата в любов, смъртта - във вечен живот. Сирия ще възкръсне и ще бъда каквато е била хиляди години - родина на разбирателство и толерантност между всички етноси. Твоята кръв и кръвта на мъчениците не са отишли напразно, а ще бъдат като зърното на житото - което умира за да живее у възкреси отново, а с вас ще се възстанови ранената Сирия.

Мое любимо дете, ти сега си на небето с мъдрите ангели, моли се за нас и не ни забравяй, както аз, твоят татко, твоята майка и братята ти няма никога да те забравим.”

--------

Сега знам, че все някой парцал ще се появи и безсърдечно, нагло ще каже, че това е пропаганда. Не, не е. Момичето беше водещ солист на храма "св.Тереза".

Хиляди и хляди други Писъци ги чуваме оттук и те се изливат, но няма кой да ги чуе. Всички са сложили чували и пищят послушно вече добре запомнените изкривени словоизлеяния, програмирани, безчувствени и абсолютно загубили чувство за реалност. А реалността е такава. Изродите са точно тези, които ги наричате "бунтовници".