Сезонът в турнира за Купата на БФС напрактика приключи. Останаха финалите (през април), но развръзката в тях няма да промени тенденциите на които станахме свидетели и някои изводи, които могат да се направят.
 
А самите финали са най-вълнуващи и интересни предимно за участниците в тях.
 
Вижте 5 неща, които научихме от надпреварата за 2016/2017 година:
 
1. Във втори пореден сезон в основната фаза се играха по два мача на разменено гостуване, а не по един. Не е нужно да си голям умник или специалист, за да осъзнаеш, че това облагодетелства големите школи. Да се стигне до изненада в два мача е почти изключено.
 
Левски и Лудогорец класираха два отбора на финалите, а Ботев (Пловдив) и Черно море - по един. При полуфиналистите картината е сходна. Щеше да е приятна изненада класирането на Литекс за решителния двубой, тъй като това е нов клуб, школата на който има малко общо с предишната.
 
Добро или лошо е това с двата мача? Нека всеки реши сам. Преди 2 години промяната от един на два бе предизвикана от силните на деня. За да се избегнат изненади и да могат тимовете им да отиват напред за сметка на по-малките.
 
2. През миналата година Левски прати и трите си представителя на финали. За настоящата остана “само” с два. Пак да повторим - с толкова е и “Лудогорец”.
 
3. Припомняме, че който спечели купата при юношите старша възраст, печели участие в квалификациите на Младежката Шампионска лига. Така обаче беше до миналата година. В наредбата на БФС за първенствата и турнирите е записано (член 18, т. 3), че носителят ще придобие право, само ако шампионът не се класира за груповата фаза на надпреварата (а оттам и юношите му).

4. Ботев (Пловдив) 2001 е пред впечатляващо постижение. Преди две години тимът спечели купата при децата след 2:0 срещу Левски на финала във Велинград. През 2016-а “канарчетата” станаха шампиони - отново за деца. Нов триумф ще означава 3 от 3. Нещо, на което не сме ставали свидетели.
 
5. Всичко изписано по-горе обаче става само за някаква далечна статистика, защото качеството на футбола е ниско. Два мача или един, рекорди, финали, купи… това са само думи. Турнирът не помага за израстването на футболисти, той помага да си “чешем езиците”, да отчитаме скандали, страсти и емоции и да трупаме данни. Вината за това е най-вече в самите клубове, които трябва да променят отношението си.
 
Не купата да е на първо място, а играта, оттам и реализирането на състезатели за мъжкия футбол. И всичко това в малко по-спокойна обстановка - без драми и трагедии.
 
На този етап обаче това е само пожелателно. Положението е турнир да мине, друг да дойде.