Представи си, че си замък. Красив замък. Огромен замък. С кули, с бална зала, с много спални, с веранди и много градини. С алеи и с вековна гора около замъка, през която минава спокойна река. Целия този имот е заграден с висока ограда, в която има само една врата. Само Ти можеш да я отваряш. Хората вървящи по своите дела ще стигат до твоята ограда. Ще надничат. Само ти можеш да отвориш вратата и да пуснеш някого в твоя замък. Пуснеш ли някого в замъка е добре да прецениш до къде разрешаваш той да влезе. Дали само ще се разходи в гората, дали ще разрешиш да се разходи по алеите или да си почине на пейка. Дали ще ми сервираш чай на терасата? Ще го пуснеш ли да влезе вътре? Ще танцува ли в балната зала, ще му разрешиш ли да си легне до теб и още по-важно ще му разрешиш ли да се събуди до теб? Да заключиш вратата и да не пускаш никого изглежда безопасно, но ще бъде много самотно и студено в твоя замък. Ако оставиш вратата отворена или разрушиш оградата, всеки ще минава през теб и ще отнася каквото си хареса. Тайната за доброто управление на замъка разбира се е в баланса. Не дръж вън хората, които заслужават да бъдат вътре до камината и не допускай случайно преминаващи до камината. Бъди добър стопанин. Обичай своя замък и разреши да ти се сбъдват мечтите.

Дора Добрева, www.psihologdobreva.com