Отдавна исках да пиша за Барселона и след разгромни победи над Валенсия и Сарагоса в Лига Ендеса, както и над Милано и Дарушафака в Евролигата, това изглежда като добър момент. Победната статистика обаче не е водещ фактор, а стила на треньора Йоргос Барцокас. Блаугранас са в друго измерение от началото на декември насам. Ще обърнем внимание на повечето от компонентите в играта, които будят особено впечатление в последно време. В споменатия период Барса са с баланс от 4 победи и 1 загуба в Лига Ендеса (успехи срещу Гран Канария 79-78; срещу Ховентут 79-77; Валенсия 94-82 и Сарагоса 86-75; загуба от Андора 80-87) и 3-3 в Евролигата (успехи срещуПанатинайкос 72-57; Милано 89-75 и Дарушафака 81-77; загуби от Анадолу Ефес 68-72; ЦСКА Москва 76-92 и Баскония 62-65). Първото отличително в играта на синьо-червените е: СТРЕЛБАТА ОТ ДАЛЕЧНО РАЗСТОЯНИЕ Видяното в последните седмици е впечатляващо. 10/21 (48%) в мача срещу Гран Канария, 13/28 (43%) срещу Валенсия, 15/33 (45%) срещу Сарагоса, 10/23 (43.5%) срещу Дарушафака. Срещу Валенсия Тайрис Райс завърши със 7/10, Джъстин Доулман 2/3, толкова и за Брад Олесън. Срещу Сарагоса пък Петери Копонен бе 4/7, а Алекс Ренфроу 2/3. По-любопитното бе, че при огромна част от стрелбите за 3 т. играчите на Барцокас бяха в чиста позиция и нямаха опонент срещу себе си. Каталунците в момента разполагат с поне петима играчи, които имат възможността да бъдат безупречни отдалеч - Райс, Копонен, Ренфроу, Доулман, Олесън, а понякога можем да добавим и Алекс Везенков и Маркус Ериксон. Причината: ПО-БЪРЗО ДВИЖЕНИЕ НА ТОПКАТА Барселона започна годината колебливо заради: а) многото контузени, б) селекцията, която се правеше в движение, в) липсата на острота в нападение. След като първите два компонента от този списък отпаднаха с времето, Барцокас искаше най-вече да раздвижи играта на тима си в този аспект. Дори след много важната победа над Дарушафака, треньорът в своето изказване заяви, че иска да се вкара повече скорост в движението на топката. И това се показа в мача срещу Сарагоса. Райс вече не дриблира толкова продължително и често за не повече от 10 сек. от началото на нападението е разиграл поне няколко пъти с Копонен или някой друг от крилата в ротацията. До тази възможност се стигна заради: СИЛНАТА ИГРА НА КОПОНЕН, ОЛЕСЪН, РЕНФРОУ и ДОУЛМАН Копонен беше контузен в началото и му трябваше време, за да изгради добър ритъм. Същото се отнасяше и за Доулман. Ренфроу пък се присъедини със закъснение и липсата на ритъм също има своето обяснение. Олесън пък не получаваше толкова възмонжости. Тези проблеми обаче са история. Петери разполага с много добър дрибъл и е един от онези стрелкови гардове, които могат да пробиват. Финландецът обича зоната за изпълнение на фаул и стигайки до нея отваря добри възможности пред своите съотборници. Брад е пословичен с добрата стрелба отдалеч и играта на заслон. Джъстин играе като класическа европейска 4-ка със стрелби предимно от средно разстояние и поставяне на заслони на гардовете близо до коша, а Алекс наваксва своето изоставане с повече консумация на топката и грешки, но с намиране на празни съотборници и взаимодействие с тях. Цялата тази свобода на действие се гарантира до голяма степен от: АЛЕКСАНДЪР ВЕЗЕНКОВ Българинът бележи методично израстване от миналата година. Най-силните периоди на каталунския тим в изложените успехи през последния месец започват след влизането на българина в мачовете. Това е така, тъй като той разполага с великолепната възмоност да разтяга нападенията и да отваря свободни пространства за своите съотборници. Това е благодарение на изключителната интелигентност, с която подхожда в сблъсъците. Често той заема позиция по-далеч от коша и близо до зоната на 0 градуса. Така се отваря една свободна зона близо до коша и затова до голяма степен играчи като Райс, Ренфроу и Копонен изглеждат толкова ефективни в нападение, защото получават повече опции - стрелба от краче, стрелба от средно разстояние или игра с Анте Томич. С по-добра физика, с подобрена игра с гръб към коша, с придвижване по-близо до ринга и с повече контакт с противника, Везенков е на път да запише чудесна кампания. Аргументите в негова полза са много и ще станат още повече, когато се доближи като числа до показаното в Арис. Преди две години нашият национал правеше средно по 17 т., 7.3 борби и 19,7 КПД на двубой, а през тази кампания в Лига Ендеса е 8.8 т., 3.9 борби и 8.6 КПД при само по 20 мин. на мач. За да върви неговата игра и тази на Барселона обаче тимът се нуждае от силен: АНТЕ ТОМИЧ Хърватинът прави един от най-силните си сезони, след като реално зае лидерската позиция в състава. За средно по 23 мин. на мач прави по 13.5 т., 7.1 борби, 2.2 асистенции и 21.6 КПД. Центърът е най-сериозната притегателна сила в последния месец. Почти няма нападение, в което той да поеме топката и към него веднага да не поемат минимум двама противникови състезатели. Това дава много свобода на хората около него. Виктор Клавер например е един от онези, които да се възползват най-добре от това. С подобрение на неговата форма, което неминуемо предстои, подкошието изглежда заключено. Томич има отлична връзка със съотборниците си, а и чисто индивидуално израстна много през това лято. Намери 2-3 атакуващи движения, с които с едно отместване да се освободи от защитника и да стреля. Успеваемостта му е висока, а ако не е - то обикновено е спрян с нарушение. В заключение можем да отбележим, че все още има немалко пропуски в играта на Барселона, като например емоционалните сривове, все още недотам изградената химия между играчите и др., но израстването е налице. Стилът на Барцокас започва да се забелязва, а това е прекият път към това блаугранас да станат един от най-опасните отбори в Испания и Европа. Има 15 мача до края на редовния сезон в Евролигата, а Купата на Краля предстои през февруари. Най-доброто за Барселона трябва да предстои. От това печелят всички. Коментирай