Примата на смолянските зевзеци Веселина Бабаджанкова е най-разпознаваемото лице за туристите в Родопите. Тъй като е "на всяка манджа мерудия", а родопчани и туристи я обичат много, вече е станала един от символите на Родопите.

Местните са привикнали с нейните изяви, понеже от години почти не минава празник в областта без нейно участие. Изявявала се е на много събори на Рожен като зевзек, но последните два имаха  най-огромна публика, която се смя от сърце. Хиляди я аплодираха и на събора през 2016 г., а стотици я прегръщаха, редяха се за автограф и се снимаха с нея.

Веселина е особен, обожаван чешит на Родопите за много хора. Тя е може би и най-известната жена зевзек в страната, казват нейни фенове. По брой зрители, които са я гледали на стотиците сцени по баири, градски и селски тържества, а от три години и от театралната сцена,  вече може да се мери с най-обичаните от поколения наред и гледани български актьори. И нея я тачат от бебета до старци. А всъщност е самодейка.

Баща й и майка й обожавали театъра и дори бременна с нея, майка й пътувала за представления по селата около родното им село Стойките с печка в шейната да не простине. Веселина пък се изявила на сцената за сефте още 2-годишна и то не планирано. "Била съм с баба ми на тържество в читалището. Жената ме държала, накипрена в бели дрешки, обаче като съм гледала другите как се изявяват и съм се отскубнала от нея, качила съм се на сцената, казала съм си стихчето и съм си слязла", разказва Веселина.

На 4 годинки влязла за първи път в студиото на радио и казва, че това е най-любимата и медия и страст. След това като ученичка се изявявала по сцените.

По професия Веселина е строителен техник и работила в БКС, после била чертожник в рудника, а след това 30 години е управител на една от забележителностите на Смолян - Алибеевия конак, който е постоянно средище за много творци - основно актьори и режисьори, сред които много знакови имена. Тук Крикор Азарян направи един от хитовите си проекти: "Балканите четат ...". Конакът е бил домакин и на много пленери на художници. През това лято в него ще води заниманията си с деца актьорът Мариян Бачев.

"В конака си отгледах и възпитах децата, той има дух, който оформя хората, а за децата е като в приказка. Тук отгледахме и единия ми внук, а сега и втория ще гледаме", казва Веселина, която от два месеца е баба за втори път.

От 1977 г. тя е член на самодейния състав на читалище "Орфееви гори" в смолянския квартал Райково. От там тръгва и появата й все повече като зевзек и водещ на какви ли не мероприятия в региона, дори и на затворнически мач.

"Това е любимата ми работа от всичко, което съм работила. Народът обича да се смее, и познава фалша, не можеш да излъжеш публиката - независимо на ливадата, на кръчма, или сцената, трябва да си на ниво.Не ги разбирам колегите, които работят за себе си, те да са удовлетворени, без да ги интересува публиката, нали за тази публика работиш", казва Веселина.

В деня на хумора на 1 април в Родопите няма как да не се сетят за своите си символи на този ден - Веселина и оглавявания от нея в последните години уникален клуб "Зевзек", основан от Крум Левов. Преди броени дни зевзечката закръгли 60 години и се смее, че мерките й са 80-40-60 - 80 килограма, 40-години по сцените и 60 години.

Веселина е събрала, водейки сватби, десетки родопчани, сега познава и техните деца, открива общински и селски тържества, води "Песпонеделник" в Широка лъка, гайдарското надсвирване на Гела и още куп знакови прояви на Родопите. С години работи със зeвзeците от трио "Шемет". Преди време заедно с актьора Никола Пашов направи дуо "Кина и Пина", което също обираше овациите. Участвала е в уникален телевизионен сериал на родопски диалект, водеше хитово предаване в местно радио, а през 1993 г. спечели наградата на публиката от "Благолаж" на международното биенале на хумора и сатирата в Габрово. През 1995 г. отнесе и голямата награда на "Благолаж" и ... вече няма право да се явява.

От три години Бабаджанкова е главно действащо лице и в спектаклите на Родопски драматичен театър - "Чичовци" и "Румеу и Жулиета от Дуньово" и "Рибарски свади" . "Където и да сме били с "Румеу и Жулиета" и "Чичовци", сме пълнили зали, хвали се шегаджийката. И се гордее, че на Античния театър публиката била  повече от тази на „Джипси Кингс”.

Народът иска да се смее, иска да гледа качество. В последните години ми се разшири погледът върху българския театър. Имам възможност да играя по сцените на големите градове. И мнението ми е, че има публика затъжена да влезе, да забрави ежедневието и като излезе да не страда, да не се чуди аз ли съм тъпият, режисьорът или авторът, а да излезе с усмивка, удовлетворен", казва примата на зевзеците.

На елитарните актьори казва, че да водиш сватба също не е никак лесно, защото това е най-важният ден в живота, което задължава да си искрен. Както и че не е лесно да водиш детско събитие, защото това е най-честната и претенциозна публика.

Родопчанката има уникалното свойство за рода си от вълнение да вдига 40 градуса температура – когато види добра игра на актьор или я развълнува зевзек.

 

Гастрол

 

На 20 май т.г. Бабаджанкова заминава за южната ни съседка за репетициите на спектакъл на гръцки режисьор с актьори от 6 държави. След това постановката ще има турне в Европа. "На 60 години ми се отвори парашутът да ходя по чужбина да играя театър.Затова никога не казвайте: „Никога”. Бъдете оптимисти, защото каквото ти се полага по живот, си го получаваш. Усмихвайте се", казва Бабаджанкова. И добавя, че с колкото повече неща се занимава човек, толкова по-добре се чувства. "Ставаш толкова по-работоспособен с всяко нещо, с което си полезен на другите. Затова не разбирам 90 % от българите, които се самооплакват. Нито пък 80 % от хората, които само съдят и не правят нищо. Ти си с някакво предназначение на този свят,  намери призванието си. Но страшно много хора подражават на други, сравняват се с други, а са най-силни ако са себе си", казва Веселина.

Добавя, че не вярва, че имало прегради между поколенията и нямало работа. "Ние сме 12 души в моята къща. Винаги сме живели заедно 4 поколения от 38 години. Моите деца не казват "няма работа" в нашия град. Завършили са училище и са си хванали живота, работят и живеят в Смолян", казва сериозно Веселина.

 Признава, че са голяма рядкост жените клоуни, и че е много вярна песента на Васил Найденов, че клоунът винаги е тъжен. Защото трябва сериозно усилие да познаваш живота и човека, за да успееш да го усмихнеш. А за родопската песен направо отсича: „Да ме прощава чичо Шекспир, ама няма по-добър израз и изказ за любовта от този в родопските песни. Затова и почти никой не прави авторски народни песни от тази фолклорна група!".

 

Къде да се посмеем с нея

 На 1 април жената - хумор ще весели народа заедно с клуб "Зевзек" на празник на смеха в Рудозем. През лятото пък ще участва в ателиета на родопски диалект в арт центъра на писателката Мона Чобан в смолянското село Киселчово.

 

Ето и няколко "мурафета" на примата на зевзеците:

-----------------------------------------------------

Мамо нали дядо Коледа ми носи подаръците?

- Да!

- Нали ти ми купуваш дрешки?

- Да!

- Нали баба ни праща млекце?

- Да!

- Ми защо ни е тогава тати?

-----------------------------------------------------

Проста родопска рецепта за "фасуль по хайдушки":

Рецептата се изпълнява в късна пролет след Гергьовден и в ранна есен...

Събират се няколко семейства, зимат казань, излизат на заленко/ливада/, палят огънь, турят казаня на огъня, сипват вода, броьот/броят/ колко човека са и слагат във водата толкова шепи фасуль. /Между другото в нашияс край са ражда толкова много смилянски фасуль, че през зимата опесъчаваме с него./ Та завира първата вода, изфорля са, сипва са втора, завира са, изфорля са, сипва са трета, и така като хора тертиплии караме до девета вода. Га заври фасулян с деветана вода двама бабаджанки/едри мъже/ фатат казанян и изфорлят водона заедно с фасулян оти през това време чевермето е станало...

--------------------------------------

Един старец се прибрал пиян. Бабата го посреща от вратата.

- Как та е не срам бе, микруфин с микруфите. С кого пи пак бе, мундар! И къде е най-голямата мисирка? Цяль день тросам/търся/ най-голямата мисирка. КЪДЕ Е!?

- Отлетя на юг. И ако не спреш да ми бараш по жобите /джобовете/, и козата ще ти отлети!

-------------------------------------

Синът се прибира пиян. Посреща го майка му:

- Стига пи, бе, мама, пий само докато ти е сладко.

- От де толкова пари бе мамо.

---------------------

- Мамо, мамо, това новото палто тати ли ти го купи?

- Ех, сине, аз ако чаках на баща ви, и вас нямаше да ви има.