Един от най-трудните уроци за научаване винаги е бил как да се абстрахираме от хорското мнение. А хората винаги ще говорят, ще коментират, дори и да не са достатъчно компетентни. По този начин хранят своето его, омаловажавайки останалите, за да се чувстват те значими. Но ако човек е достатъчно смел да следва себе си, няма да има излишно време да наднича в чуждата паница със завист.

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:

– Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.

Като ги видели, селяните рекли:

– Ей, глей къв син – баща му ходи пеша, а той язди!

На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:

– Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!

На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:

– Нямат милост тия, ще уморят добичето!

На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:

– Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! 

На следващия ден от притеснение какво ще направят, конят взел, че умрял.
И бащата рекъл на сина:

– Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня!

Научете се да не обръщайте внимание на хорското мнение, тъй като без значение какво добро дело сторите или какво действие предприемете, винаги ще се намери някой, който да омаловажи постъпката ви и да говори срещу вас.