Някога, много отдавна, изгоряла голяма библиотека. Оцелял само един ръкопис. В продължение на стотици години той стоял на закътан рафт в една книжарница и никой не му обръщал внимание. Дошъл ред да преустроят книжарницата. Новите стопани прегледали книгите и ръкописите и изхвърлили ненужните. Сред тях бил и ръкописът.
Така древният текст попаднал в ръцете на един просяк. Преди да го хвърли в огъня си, просякът проявил любопитство и го разлистил. Там пишело, че този, който намери на брега на морето горещ камък, ще получи от живота всичко, за което мечтае.
Просякът решил, че няма какво да губи и тръгнал да търси горещ камък. Вдигал от брега камък след камък. Всички те били студени и той ги хвърлял един след друг в морето. Така минали дни, седмици, месеци, години... Един ден обаче треперещата му ръка усетила горещ камък. Той го вдигнал и по навик го хвърлил в морето...
Животът ни е като морския бряг и ние ден след ден търсим съдбата си. И е много жалко, ако намирайки това, което сме търсили, минем покрай него или по навик го изхвърлим, подобно на просяка. Само защото сме свикнали да търсим и да не намираме.
Източник: http://www.economy.bg/
