Китайският президент Си Дзинпин се радва на изключително внимание в последните седмици. Първо беше приветстван от 12 хиляди войници по време на ежегоден военен парад в столицата Пекин. След това при визитата си в Съединените щати беше посрещнат с 21 топовни салюта и държавна вечеря от президентското семейство Обама в Белия дом. Черешката на тортата обаче безспорно беше Обединеното кралство. Дзинпин получи посрещане, достойно за крале и кралици, посочва в-к “Вашингтон пост”.  Дзинпин беше в компанията на кралица Елизабет Втора в каляска, която отведе него и съпругата му до Бъкингамския дворец за бляскава вечеря с калкан и еленско месо. Преминаването на антуража беше приветствано от множество хора, по-голямата част от които обаче бяха организирани от китайското посолство. За протестиращите срещу незачитането на човешките права в Китай и настояващи за справедливост за Тибет, британските власти бяха отделили специално място за демонстрации... в периферията на Лондон, далеч от поглед на Дзинпин и медиите. Китайският президент получи изключително рядката привилегия да държи реч на извънредно заседание на парламента. Той беше поканен и в извънградската резиденция на премиера. Дзинпин е обвиняван, че провежда най-голямото преследване на дисиденти в Китай от десетилетия насам, зачитането на човешки права неизбежно пада в жертва в преследване на политическите му цели. При все това нито дума за човешките права не присъстваше в общото изявление, което двамата с британския премиер направиха. Вместо това гръмко прокламирана беше “златната ера” в отношенията между Великобритания и Китай и създаването на “глобално стратегическо партньорство за 21-ви век”. От известно време насам анализатори се опитват да определят курса на външната политика, която следва Камерън. За близо 6 години начело на кабинета, премиерът одобри мащабни съкращения във военния бюджет и страната му се оттегли от ролята си на водещ участник при решаване на глобални въоръжени кризи. Страната, която доскоро с гордост се считаше за най-близкия и до голяма степен равноправен съюзник на Съединените щати, даде заден ход и предпочита да стои в миманса дори при наличието на борбата с “Ислямска държава”, гражданската война в Сирия и руските набези в Украйна. Изглежда спасяването на света не е фокусът на Камерън. За него приоритет е да направи Великобритания най-близкия западен партньор на Китай, тоест предпочитана дестинация за търговия и инвестиции. Плодовете на тези усилия вече се берат – китайска компания ще инвестира 9 милиарда долара в построяването на нова ядрена централа на Острова. Разбира се, премиерът и министърът на финансите Джордж Озбърн се надяват на много повече. Тяхната визия е за мощен инвестиционен поток от Пекин към Лондон и растящ дял от необятния китайски пазар за британските фирми. “Вашингтон пост” отчита, че няма нищо нередно да се преследват китайски инвестиции и ползотворно партньорство с китайската власт – почти всички страни по света правят същото. Но поведението на Лондон и видимото прекомерно сервилничене определено е притеснително. Например, Великобритания би ли застанала твърдо зад Съединените щати в опитите за спиране на агресивните действия на Китай спрямо съседните й страни или за възпиране на аспирациите на Пекин за присвояване на неутралните води на Южнокитайско море и прилежащите им острови? От друга страна ще остави ли Лондон на произвола на съдбата бившата си колония Хонконг, която беше предадена на Китай срещу уверението, че автономното управление и демокрацията ще бъдат съхранени? Обещание, което е далеч от изпълнението на практика. По време на визитата на Си Дзинпин не се видяха знаци, че отговорите на тези въпроси ще се в полза на демократичните ценности, които векове наред са били защитавани от британската власт. Но изглежда в “златната ера” за Дейвид Камерън има място само за златото.