Какво очаква страната ни след балотажа за президент коментираха в различни медии политолози, експерти и анализатори. Ето обощение на част от коментарите:

 

"Очакванията ми от изборите са, наистина, че нещо трябва да се промени в тази държава и специално държавното устройство. Очевидно е, че с това държавно устройство България не може да върви напред. Тя изпада в същия проблем, в който е изпаднала в периода 1931-1934, когато вотът на избирателите така се надробява, че за да може да бъде управлявана страната, се правят безпринципни коалиции от няколко партии с всичките им крилца и перца, в резултат на което партиите не могат да изпълняват пълноценно програмите си и трябва да правят съществени компромиси", коментира директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров пред "Блиц". „Затова партизаните – така се наричат тогава партийците – започват да крадат безогледно, да увеличават бюрократичния апарат, за да дадат на хиляди свои привърженици възможност да се докоснат до държавното виме. И затова, когато на 19 май 1934 година политическият кръг „Звено" прави военен преврат, народът го посреща с ръкопляскания. Това е един от малкото военни преврати в нашата история и в световната история, който се посреща с радост и въодушевление от населението. Разбира се, мярката на 19-омайците е твърде драстична по-нататък. Те ликвидират политическите партии и това се харесва на царя, който една година по-късно взема еднолично властта и продължава да управлява така", обясни професора. „Разбира се, в 1938 година той допуска избори, но без участието на партии – само мажоритарен вот. Кандидатите за 25-тото Народно събрание се явяват в качеството си на личности. Т.е. мечтата на Слави Трифонов и неговия екип е осъществена между 1938-1943 година от цар Борис III. И между другото страната не се управлява лошо. Приказките, че мажоритарните кандидати щели да доведат до ликвидиране на партии – не, не води до ликвидиране. Те съществуват, всеки знае групата депутати, избрани в персонален смисъл към коя партия принадлежат, но в парламента те са в качеството си на личности и като такива те правят много повее и по-добри закони за развитието на страната. Известно е, че този период е един период на благоденствие. Относително благоденствие, в България пълно благоденствие никога не е имало", смята директорът на НИМ.  „Та очаквам на тези избори не толкова кой ще бъде президент или не. Да си говорим откровено, българският президент е безгласна буква, той няма никакви правомощия. Единственото му правомощие е да налага вето на закони, което може да се отмени след две седмици. И да говори „мъдри" приказки от време на време, главно в чужбина, които не са негови.... В края на краищата очаквам промени след изборите, много големи, силни, включително и в правителството, но не във връзка с това кой кандидат е избран или не", прогнозира Димитров и завърши: „Та този, който знае какво ще каже тази вечер Бойко Борисов, вероятно знае и резултатите от джакпота". 

 

"Ясно е едно - ще има предсрочни парламентарни избори независимо от изхода на балотажа. Оттам нататък в зависимост от това кой ще спечели на изборите има два сценария за развитие на политическата ситуация в България", коментира изборният експерт проф. Михаил Константинов пред "24 часа". "При единия сценарий вариантите за политическо развитие са поне 4-5, но е възможно дори правителство на националното единство с ясна програма по месеци по взаимно съгласие на 4-5 партии, програма, с която и хората да са съгласни. За да не се правят едно-две служебни правителства. Защото има бюджет да се приема. Тази година проектобюджетът е с 3 милиарда лв по-висок. Ако се стигне до предсрочни избори, най-добре ще е да са през април догодина. Но имаме да се готвим и за председателство на Европейския съюз. Това се случва веднъж на 15 години, не можем да си позволим да се провалим", каза още Константинов.