Няма как да се търси връзка между земетресенията в Япония и Еквадор, защото Тихоокеанският сеизмичен пояс е достатъчно активен и той реализира над 80% от сеизмичната енергия по цялото земетръсно кълбо. Това каза проф. Емил Ботев, директор сектор „Сеизмология” към Геофизичния институт към БАН, в интервю за Агенция „Фокус”, по повод разрушителните земетресения в Япония и Еквадор от последните дни.
Той отбеляза, че връзка между тях може да има само на думи и тя идва от това, че всички тези земетресения са от така нареченият Тихоокеански сеизмичен пояс. „Само че еквадорското земетресение е в източната покрайнина на Тихия океан. Това е една микроплоча, която се подпъхва под Южноамериканската континентална плоча в областта на Еквадор. Това е земетресението с магнитуд близо 8 – 7,8.
Два-три дни преди това започна серията от четвъртък през нощта в Япония, където всъщност е западната покрайнина или западното крайбрежие на Тихия океан. Там всъщност е подпъхването на Филипинската микроплоча под югоизточната украйнина на Евроазиатската континентална плоча в областта на Източнокитайско море – там, където се намира най-южния остров на Япония Кюшу”, обясни Ботев.
„Това е единственото общо между тях. Няма как да се търси връзка между тези сеизмични активности, защото по принцип е известно, че Тихоокеанския сеизмичен пояс е достатъчно сеизмо активен. Той реализира над 80% от сеизмичната енергия по цялото земетръсно кълбо. Такива земетресения там се случват, както се казва всяка седмица, земетресения с магнитут по-голям от 7”, посочи той. По думите му, в повечето случаи те са в самия Тихи океан, по-далеч от населените места в дълбочини на стотици километри.
„В Марианската падина, която е в източния край на Филипинската плоча, за която споменахме, че е причина за активността при Япония, дълбочината на земетресенията достигат до 700 километра. За тези километри сеизмичната степен в значителна степен се акумилира”, даде пример Ботев. Той обясни, че земетресенията в тези два случая в Еквадор и на о. Кюшу от Японските острови са приповърхностни.
„В Япония земетресенията бяха на дълбочина около 10 км, в Еквадор – максимум 20 км. Това означава, че са на повърхността и тъкмо заради това те имат този разрушителен ефект на повърхността с доста съборени сгради, и много жертви и в единия, и в другия случай”, отбеляза още Ботев.
Според него, вторичните трусове след земетресението в Еквадор могат да продължат година, като най-силният може да достигне 6,5 по Рихтер.
„Моето мнение е, че би трябвало да има такива трусове и с магнитуд повече от 6 по Рихтер, защото основното земетресение е с магнитуд 7,8. Обикновено при такива силни земетресения или т. нар. „много силни земетресения” следва поредици от вторични трусове, които могат да продължат година и последващото по сила земетресение обикновено статистически е с магнитуд 1,2 по-малко от най-големия т.е. би трябвало да има следтрус или афтършок със сила около 6,5 по Рихтер. Ще продължават много дълго тези следтрусове, но ще бъдат значително по-слаби”, обясни проф. Ботев.
Той посочи, че за тази част на света са характерни и много по-силни трусове, но конкретно за това място – Еквадор, не са характерни много силни трусове т.е. земетресения с магнитуд близо 8 по скалата на Рихтер стават относително рядко. „Но имайте предвид, че земетресения с магнитуд 8 за други части на света като България са изключителна рядкост. Там хиляди години разделят две такива земетресения, докато тук говорим за няколко десетилетия. Този район е доста земетръсен, а колкото пò на юг отиваме към Чили, се засилва магнитудът на земетресенията – към 8,5 по Рихтер , дори и 9, каквото земетресение имаше преди години в Чилийската акватория. Според мен в никакъв случай не говорим за изненада”.
