Проф. Людмил Пейчев е декан на фармацевтичния факултет в МУ-Пловдив, ръководител на катедрата по Фармакология и лекарствена токсикология. В клиника „Медикус Алфа“ прилага своя опит като консултант по фармакотерапия при сложни случаи, изискващи мултидисциплинарни решения.

В амбулаторната си практика проф. Пейчев използва неконвенционални лечебни практики, които съпътстват, подкрепят и оптимизират резултатите от модерните терапии.

 

Проф. Пейчев, каква е връзката между академичната Ви кариера като преподавател по фармакология и интереса към алтернативните лечебни методи, които прилагате в практиката си?

Притежавам квалификация на специалист по клинична фармакология и терапия. В тази връзка най-често пациенти, а и колеги ме търсят, когато имат нужда от оптимизиране на лекарствената терапия. Говоря за лечение с конвенционални лекарствени средства. Има случаи, в които на пациента са изписани много медикаменти и е трудно да се предвиди как те ще взаимодействат, какви нежелани реакции могат да предизвикат, възможно ли е да отключат алергии и дали няма да си пречат взаимно… Там ролята на специалиста по клинична фармакотерапия, какъвто съм аз, е да оптимизира лекарствените комбинации. Връзката на тази моя специалност с нетрадиционните методи за лечение, които практикувам, е, че те разширяват набора от възможности, които да дадат най-доброто решение за всеки пациент. Дали ще е само хомеопатия, или само фитотерапия, или комбинирано лечение с конвенционални и нетрадиционни средства – това вече е моя преценка като специалист.

Какво трябва да знаят пациентите преди да дойдат при Вас? Трябва ли, например, вече да са диагностицирани от Вашите колеги?

Има две възможности. Едната е, когато пациентът вече е с уточнена диагноза от специалист, но не е намерено решение на техните проблеми с традиционните средства, или по някаква причина предложеното решение не ги удовлетворява. Другата възможност е, когато колегите ми от различни области на медицината не са уточнили причината, а лекуват симптоматично, и резултатът е неудовлетворителен. В такива случаи използвам диагностични техники от хомеопатията, тъй като това направление на медицината дава възможност да се постави хомеопатична диагноза. Това често дава много добри резултати, особено в случаи, когато не може да се постави алопатична диагноза. Затова в кабинета ми най-често идват майки с често боледуващи малки деца, възрастни хора с тежки или хронични заболявания, бременни жени или кърмачки.

Каква е съвместимостта между всички видове терапии, може ли човек да прилага няколко „вида“ медицина едновременно?

За съжаление често пациентите нямат познания относно съвместимостта между отделните методи и допускат да им бъде внушавано, че ако се лекуват с даден метод, трябва задължително да спрат всички други методи. Лекар с допълнителна квалификация по нетрадиционни терапевтични методи, какъвто съм аз например, може да прецени тяхната съвместимост в конкретна ситуация. Хомеопатията е съвместима с всички други терапевтични методи. Тя допълва изписаното конвенционално лечение. Единственото ограничение за използването на хомеопатия е, когато на пациента са прилагани имуносупресори. Това са лекарства, които потискат имунната система. Това е единственото ограничение, тъй като хомеопатията разчита на имунната система.

Апитерапията от своя страна има доста ограничения, особено при хора с алергии. Нужен е опитен специалист да прецени кога и какво да се приложи. Същото се отнася и за фитотерапията – и тя има своите противопоказания. Затова е важно нетрадиционните методи да не се прилагат за самолечение, или пък да се практикуват от хора без медицинско образование.

Много Ваши колеги вероятно четат това интервю с доза скептицизъм. Вие обаче сте лекар със сериозна академична кариера, и то точно в сферата на лекарствената терапия. Доказани ли са научно терапевтичните ефекти и безопасността на нетрадиционните лечебни практики?

Ще започна отдалеч. Аз съм възпитаник на моя баща който беше един от водещите фармаколози в България. Още през 70-те години на миналия век той изследваше народната медицина и търсеше нейната научна обосновка. Така той създаде цяла школа в това направление. Аз съм негов последовател. Прилагам всички принципи на съвременната наука върху нетрадиционните методи, които изучавам и практикувам. В резултат на моя вече 34-годишен опит много от възможностите на тези методи са доказани вече. Опасенията към нетрадиционните терапевтични методи произтичат от липсата на знания за тях. А те няма как да се познават масово от лекарите, тъй като не се изучават в Медицинските университети у нас. Най-лесно е да се отрече нещо, което не познаваш. Съвременната медицина тепърва преоткрива истини, които нетрадиционната медицина познава от векове.