СНИМКА от Клуб Z : Протестът на Босия пред парламента днес
Съгласен съм упрека, че отговорът чрез премълчаване на отговора не е най-добрата форма за изясняване на моята позиция по въпроса за гладната стачка на Николай Колев – Босия. Дали го подкрепям, питат някои читатели.
Разбира се, че го подкрепям. Но това, което ме кара да не афиширам този факт, е пълната непредсказуемост на неговата реакция. Просто не знам дали няма да се окажа в позицията на натрапник или “присламчил” се към моралния му протест. За съжаление поводът да се опасявам от подобна негова позиция са развалените ни от години отношения, за което инициативата не беше моя, макар с реакциите си след това да съм допринесъл вероятно за това ( меко казано) охладняване.
По някакво съвпадение се оказахме с Босия в “един отбор” сред онези, на които самопровъзгласилия се за антикомунист номер едно в републиката Георги Жеков се заканва със съд. В тъжбата си срещу мен, в която по изумително нахален начин извърта собствената си агресия срещу моя милост и 10 годишната ми дъщеря, изригнала без никакво предизвикателство от моя страна на публично място, Жеков се опитва да ме изкара виновен за това, че съм цитирал Босия в блога си да твърди, че Жеков е агент Върбан и отявлен доносник на 6-то управление на ДС. Повтарям, това го твърди Босия, а аз го цитирам. Което не пречи на Жеков да включи цитата като моя вина, заплашвайки в тъжбата си срещу мен…друг човек със съд ( Босия).
Винаги съм се чудил защо някои хора, които не разполагат с нито един аргумент срещу мен по отношение на моята 30 ( и малко повече дори) политическа (о)позиция спрямо комунизма, много държат да ме удавят в капка вода, ако могат, вместо да ме имат за съюзник в собствените си акции срещу неговите метастази. И понеже това личностно противопоставяне е пълен абсурд, предпочитам да не го анализирам. Приемам го като някакво паранормално яление, което може да бъде обяснено само от онези , които имат съответните видения ( относно явяване на духове и прочее фантазми).
Share on Facebook
