Руската дума „путаница” е по-подходяща от българския й превод „бъркотия” за ставащото в главите на путинистите, които вчера славиха името на Путин в центъра на София.
Путаница явно цари и в българските медии, които упорито продължават да наричат путинолюбците у нас „националисти”, без да уточняват, че става дума за руски шовинисти, дефилиращи с руски знамена и т.н. георгиевски лентички, уголемени до размерите на транспарант начело на атакисткото сборище.
Имам една молба към въпросните медии. Ама наистина молба- нямам как да „изисквам” от тях. Моля ги да запомнят и съхранят кадрите със скандиранията „Путин, Путин” от вчерашния „националистически митинг” в София на 15 декември 2915 г. и да ги излъчат отново в деня, когато руският народ принуди своя душманин да напусне властта. Този ден няма да е много далеч.
Дано и аз да съм на линия да им напомня молбата си ( ако пък не съм , а съм примерно в болница, такова излъчване би било нещо като колегиално поднасяне на съжаления във връзка с „нещастния случай”). Защото не е много сигурно, че дотогава няма да се развитие до своето логично продължение онова, което всекидневно ми се случва по софийските улици в пряк сблъсък с човекоподобните ми сънародници, налитащи на бой от позициите на руски шовинисти в момента, когато ме разпознаят.
Само през вчерашния ден ми налетяха два пъти посред мрачен ден в центъра на столицата. Ами ако беше нощ и не беше в оживения център? Апотеозът на агресията се разигра на метри от вратите на Министерството на отбраната, откъдето минавах случайно в момент, в който към жълтите павета явно се стичаха мутрите на митинга на „Атака”.
Ако от гордост бях приел предизвикателството за бой от страна 150 килограмовата мутра, която ми предлагаше любезно да ми навре главата да не казвам къде ( това не е ли заплаха с убийство?), вероятно сега нямаше да мога пиша тази глупава реплика.
Да, глупава е, защото да спориш и да се бориш с глутница, която разбира само от силата на физическото превъзходство, е глупост. Но пък е глупост по принуда, проявявана при неизбежна самоотбрана, каквато практикувам по единствения възможен начин – като отстъпвам всеки път, когато ме псуват, проклинат, храчат и предизвикват с надежда, че ще им дам повод за саморазправа. Ами ако поне веднъж реша да не преглъщам унижението на отстъплението?
За всеки случай – весели празници ви пожелавам и нищо не обещавам.
И тъкмо се чудех дали да поместя снимка от митинга, ето че един от човекоподобните са появи с алтернативно предложение за илюстрация към текста със следното съобщение в ivo.bg:
Share on Facebook
