Руският президент Владимир Путин отправи своето поздравително обръщение към България по случай 138 годишнината от руско-турската Освободителна война.
„Честит празник, братя българи! Днес отбелязваме 138 години от края на една тирания и възраждането на една велика страна каквато е България. Нека да отдадем почит на нашите прадеди, братя и сестри, които са дали живота си, за да можете днес да живеете мирно, свободно и независимо. В края на османското иго, се зароди връзка между България и Русия, която не може да бъде разрушена или погубена. 138 годишна история не може да бъде забравена или заличена!“

От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от турско робство, а за първи път 3 март се чества през 1880 г., две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори - Цар Освободител.

Като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на България.

Трети март е национален празник, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.

Трети март показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че десетките хиляди руски войници, 15-те хиляди доброволци, румънските, финландските, сръбските и черногорските войници, които загинаха, сражавайки се в Руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно.
Българите сме извървели дълъг път докато стигнем отново до своята национална идентичност и Възраждането. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

Революционното течение предлага всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. Левски, Ботев, Раковски, всички апостоли и хиляди знайни и незнайни герои избират този път и в резултат на саможертвата и героизма им, през 1876 г. избухва Априлското въстание.

То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30-те хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост.

Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.

През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания.
Руската дипломация започва активни действия.
"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва" пише военния министър на Русия Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ.
След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.
Ядрото на бъдещото опълчение, т. нар. “Пеши конвой на главнокомандващия” се формира главно от оцелелите български доброволци от Сръбско-Турската война, оцелелите по чудо от турския ятаган, глада и черкезките куршуми 28-те ботеви четници и оцелелите от другите чети в България, които са емигрирали в Сърбия и Влашко.

Почти всички българи на руска военна служба подават оставки и постъпват в българското опълчение.

Сред многобройните имена в българското опълчение се открояват образите на брата на Васил Левски – Петър Кунчев, ранен в крака при боя на Шипка и лекуван след това в украинския град Харков; Димитър Багрянов, чийто внук по-късно е бъдещият премиер министър на България Иван Багрянов; името на Кирил Ботев, брат на поета и революционер Христо Ботев, който по-късно след Освобождението остава да служи в армията, достига до чин генерал-лейтенант и участва във войните за национално обединение на България.
Опълченците и руските войски от 7-хилядния отряд на генерал Столетов заемат позиция на Шипченския проход и връх “Св. Никола”, където се разгарят най-жестоките боеве по време на войната на 21, 22 и 23 август 1877 г.
След неистови юруши на Сюлеймановите орди, които се разбиват в гранитната стена на руско-българската отбрана, Шипка е спасена и оттам и изхода на войната е определен. Плевен пада след жестока обсада и три неуспешни руски атаки.

През суровата зима на 1877-1878 г. телеграфът постоянно донася в главната руска квартира, въпреки нечуваните зимни върхушки, въпреки непрестанните опити на турците да превземат прохода: “На Шипка всичко е спокойно”.

За осем месеца руските войски освобождават цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга.

От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество. Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България ,без Северна Добруджа, която се дава на Румъния, цяла Тракия,без района на Гюмюржина и Одрин и Македония,без Солун и Халкидическия полуостров.

С подписването на Санстефанския мир Русия постига целта, която си поставя с войната.

Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана със Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката.
Ревизията на договора от Берлинският конгрес става след намесата на западните Велики сили и руските врагове - Англия и Австро-Унгария.
BIG5.BG