Второто разклонение на „Турски поток“ ще стигне до България и по него към страната ще текат 15 млрд. куб м природен газ от Русия. Това обяви българският премиер Бойко Борисов след разговорите си с руския президент Владимир Путин в Москва. Близо два часа продължиха разговорите между двамата в Кремъл. Това според руския протокол било необичайно дълго, обясниха български дипломати. Делови преговори, които бяха доста резултатни, определи разговорите руският президент Владимир Путин. „ОСновният въпрос в България беше дали ще има втора точка на вход от Турски поток за България, Путин и турският президент нямат против това да стане. Преди имаше съвсем друго трасе, но от името на българите съм благодарен за това решение. Да, можеше да дойде директно в България Южен поток, но това са минали събития“, заяви българският премиер Бойко Борисов след разговорите в Кремъл. „След това „Газпром“ и „Булгартрансгаз“ ще намерят схемата за преразпределяне на горивото за други държави от региона. Заедно с горивото от Украйна стават 34 млрд. куб м., които минават през България“, допълни Борисов. Това гориво ще бъде ползвано и през газовия хъб във Варна, който трябва да бъде построен като европейски проект.

„Русия и ние заедно с ЕК ще намерим формула за газовия хъб“, обясни Борисов. Вчера, г-н Ердоган, потвърди че е съгласен „Турски поток“ да има разклонение към България, обясни и Владимир Путин. Обемите и цените обаче щели да бъдат определени с по-нататъшни договори. „Пазарът и търсенето определят количествата и цените. Русия отдавна не е държава на плановата икономика, който даде по-добри цени, ще си вземе. Нашата цел е да транспортираме и да не излезем от картата на газоразпределителната мрежа“, обясни Борисов в отговор на въпрос за конкретиката на преноса на газ по отклонението. „Обемите на доставките през хъба зависи каакъв транзит през УКрайне ще бъде запазен, какви ще са заявките на потребителите на руски газ в годините. Работата по „Турски поток“ приключва, започваме работа на територията на Турция. Втората тръба вече е направена наполовина“, обясни Владимир Путин. Именно тази втора тръба ще завие към България. „Трябва да уточним, че към момента директна тръба не е възможна. Но, ако България бъде стабилен и прогнозируем разпределителен център за ЕВропа, ще говорим тогава за още една тръба.

Тя ще струва около 9 млрд. евро. „Газпром“ и Путин ни опростиха 800 млн. евро за проваления проект „Южен поток“, каза Борисов. „Газпром се отказа от неустойките, след като ЕС го включи в споразумението на съюза с руския газов монополист. „Ние съжаляваме за „Южен поток“, България виждам че съжалява, защото щеше да е много изгоден. Ние сме готови за реализацията на новия маршрут“, заяви още Путин. Руският президент обяви, че приветства пускането на газопровода ТАНАП от Азербайджан, защото създавал пазарни условия. По него България трябва да получава от Баку през Турция 1 млрд. куб м газ. „Пазарните условия предполагат равни условия за всички. ТАНАП защо беше изключен от европейските правила, а „Южен поток“ не беше? С какво България е по-лоша от други страни“, заяви още президентът на Русия. България прави връзките си с Румъния, ще строи със Сърбия, готов е с Турция, прави се с Гърция. Със собствени средства разширяваме мрежата си и можем да придвижваме горивото във всички посоки. Това е възможност пазарът да се насити и който докара най-евтин газ да продава, обясни Борисов. „Към България бе проявено по-особено отношение. Ние сме най-дисциплинираната държава в ЕС и НАТО и ни заобиколиха всички потоци. Газопроводите минаха през натовските Турция и Гърция, а ние останахме без нищо, отказахме ги. Заради това благодаря на г-н Путин, че не ми държи гарез.

Но по-големият прощава“, каза Борисов. Путин пък му отговори, че се страхува от определения голям и малък, защото по-големият обикновено плащал. Не сме обсъждали темата „Скрипал“, отговори Путин на въпрос дали отказът на България да изгони руски дипломати е повлиял за промяната в отношенията между Москва и Русия. „Оке през март говорихме за Скрипал. Независимо от отношенията, защото винаги аз съм бил този, който създава напрежение, винаги аз съм бил виновен. Но винаги сме имали добър контакт, така че случаятн „Скрипал“ няма никакво отношение“, заяви Бойко Борисов. 25% от прихода на българския бюджет се формира от „Лукойл“ и нейната дейност, това мисля казва достатъчно за нашите отношения, обясни още Путин. Русия е готова да се върне към строителството на АЕЦ „Белене“ обяви пък руският президент Владимир Путин, след разговорите си с българския премиер Бойко Борисов в Москва. „Обсъдихме с премиера съвместни проекти. Особено внимание бе отделено на разширяването на икономическото състурдничество. Общият обем на руските инвестиции в България надвиши 30 млрд. долара. Особено в строителство и имоти. Русия е надежден доставчик на енергийни ресурси в България. Има възможност този транзит за други страни да бъде развиван. Обсъдихме „Росатом“ да предложи гориво за „Козлодуй“ и да помага за удължаване експлоатацията на шести блок.

И Русия е готова да се върне към реализацията на АЕЦ „Белене“, разбира се на пазарна основа“, заяви Путин. Руският президент отново подчерта, че Русия има голяма роля за освобождението на България. И поиска споразумение за опазване на руските военни гробища в България. Водихме полезен и прагматичен разговор, определи срещата пък Бойко Борисов. „За разлика от предни случаи, България е платила реактори и разполага с два реактора и площадка на „Белене“, заяви Борисов. Заради това без да се налага държавна гаранция, а страната ще търси частен инвеститор за съвместна атомна централа, заяви българският премиер. Благодарих за пети и шести реактор на „Козлодуй“, но след 5-6 години ще имаме необходимост от други реактори, допълни Борисов. Ще докараме в Русия чудотворни икони на една изложба, обяви още Борисов и покани руснаците да посетят изложбата в Москва. Големият спор: Руският газ да влиза ли в хъба или да минава транзит Русия да се включи в доставките на природен газ за хъб „Балкан“ с 15 млрд. куб м газ годишно бе българското предложение. Доставките първоначално трябва да стават през „Турски поток“ и връзка от излаза му на брега в Турция до границата с България, която е с дължина 140 км. Като алтернатива впоследствие е възможно изграждането и на пряка връзка, която България засега нарича „Балкански поток“. Тя трябва да доставя в хъба още 15 млрд. куб. м на година, ако се развие мрежата за доставки от него към останалите балкански държави и страните от Централна Европа.

Основният проблем, по който е преговаряно е желанието на Русия реално не да ползва хъб „Балкан“, а само да транзитира природен газ през България за Сърбия и страните от Западна и Централна Европа. Прекият транзит обаче е нарушение на европейските правила. Българското предложение е руския газ да се доставя до планираното съоръжение, а след това от него да се търгува за която държава пожелае да го купи. Освен руски газ в хъба трябва да постъпват още количества от Азербайджан, местен добив на България и Румъния и втечнен газ от Катар, който да се разтоварва на терминал в Александруполис. Според предварителните проучвания на „Булгатрансгаз“ обаче хъбът няма да може да функционира без доставки на поне 15 млрд. куб м природен газ от Русия. България обаче няма да получи разрешение от ЕК за газопровод, който само да транзитира руски газ. Още повече, че хъб „Балкан“ е вкючен в списъка на проектите от общ интерес на Европейската комисия. България няма мандат да се съгласи на нещо повече от ползването на хъба като център за дистрибуция, обясниха български правителствени източници пред „24 часа“ преди разгворите на Бойко Борисов и Владимир Путин в Москва.