Не съм „гадач” ( по израза на „царя”) и затова не обичам да правя прогнози върху социологически прогнози. Те са като моменталните снимки, които фотоапаратът изплюва на мига, но скоро се оказват избледнели и негодни.

 

По изключение обаче ще рискувам да кажа на базата на публикувано днес проучване на общественото мнение, че то прави вероятни предсрочните избори за парламент, но не заедно с президентските, а по-рано. Резултатът показва спроед ГАЛЪП, че ГЕРБ задържа водещата си позиция спрямо втората партия БСП в съотношение две към едно. Това може да се окаже достатъчно за Борисов да предизвика изборите.

 

Под какъв предлог ще го направи, нямам представа. Борисов не се нуждае от катаклизъм, той сам си го измисля, когато му трябват страшилища- както през февруари 2013 г., когато заради една постановка от измислен сблъсък между полиция и улични актьори, въоръжени с няколко камъка на „Орлов мост” в центъра на София, той патетично си хвърли оставката. Не искал да има кръв, заяви премиерът и тази лъжа и днес се приема за истина от наивниците.

 

Едва около година и половина по-късно Борисов и неговият Цветанов си позволиха „храбростта” да споменат по този повод, че имало руски подстрекателства, но бързо си прехапаха езика. Защото те се боят от руската мечка повече от всичко друго, което ги мотивира към действие или бездействие.

 

Какво ме кара тогава да мисля, че потвърждаването на статуквото в съотношението на силите, което на пръв поглед не е „повод за война”, би подтикнало Борисов да предизвика скорошни избори?

 

Две неща.

 

Първо, Борисов е страхлив и не поема рискове, когато става дума за собствената му кожа.

 

Второ и по-важно, тъкмо поради това не би рискувал да се кандидатира за президент, освен ако при една проверка на редиците зад себе си не се окаже в низходяща позиция. При такъв резултат Борисов би поверил премиерския пост другиму и сам би се отправил към далеч по-сигурното лично бъдеще на президент. Ако ли пък запази позициите си или дори ги засили, тогава ще пусне някое свое протеже за президентския пост и ще си запази силната позиция в силната власт, каквато е изпълнителната.

 

Най-вероятният му коз при сценария с протежето за президент е Кристалина Георгиева- но, както вече отбелязах , само в случай, че при една проверка на предварителни избори се окаже, че за Борисов е по-добре да грабне и „купата на съветската армия”, т.е. и президентския пост, който му липсва в колекцията. Той много, много го желае но ще посегне към него само при обстоятелствата, посочени по-горе.

 

Вече повече от година Борисов загрява за ролята на „бащицата” на нацията. Изоставил е всякаква политическа конфронтация и се бори да се хареса на колкото се може повече избиратели от всякакви цветове и палитри. Остава му само една крачка до заветната му мечта. Може да я направи чрез предварителните избори, които да му покажат дали е на прав път. Ходът би бил двойно печеливш за него, win-win, както казват в бизнеса.

 

Ако спечели изборите със задоволителен резултат, ще триумфира като първият троен министър – председател в демократичната ни история. Ако ги загуби, ще спечели президентския пост, на който да си разхожда егото у нас и по света.

 

Дали не му подсказвам? Не го подценявайте в това отношение – той отдавна си е направил сметката и поведението му на „добрия” спрямо всички подсказва ясно намеренията му за резервния вариант в главата му.

 

Освен това за онези, които намират Борисов за свой противник, а не за „бащица”, е добре да знаят с кого и с какво си имат работа. За да не се оставят да бъдат очаровани от цинизма му.

Share on Facebook