Разговор между мен и двама врачани, които трябва да ме упътят до пазара:
Аз:
- Добър ден, може ли да попитам нещо?
В1:
- Кажи, баце!
Аз:
- Кажете ми, как да стигна до пазара?
В1:
- Кой пазар?
Аз:
- Колко пазара има във Враца?
В1:
- Е два!!! Ти не знаеш ли?
В2:
- Баце, не знаеш ли къде е пазара бе???
Аз:
- Не съм от тук. От Панагюрище съм.
В1:
- Е... от Панагюрище язе там съм бил у МОК-а три'есе годин бе, като почнеш туй Медет, Елаците, Златица ти знаеш ли бе баце?
Аз:
- Аааа... пазара... искам да стигна до него.
В2:
- Ко ти трябва от там? Ко търсиш?
Аз:
- Един пчеларски магазин.
В1:
- На долниа нема бе, само май на горниа пазар.
В2;
- Ти па, от де знаеш бе, тумбак ко има и ко нема бе.
Аз:
- Момчета... накъде да тръгна...?
И се започна една плеяда от обяснения, псувни и "ти баце знайш ли ко беше у Панагюрище едно време а... знайш ли?"
