400 сметки, които се ползват за финансиране на терористични дейности, са засекли властите в Белгия от 2015 г насам. В тях има около 10 милиона евро, съобщават местните издания днес.

Парите са установени от службите, занимаващи се с разследването на прането за пари и вече са докладвани на прокуратурата.

Сумата, която се смята, че е обект на престъпление, възлиза на 9,9 милиона евро и е три пъти по-голяма от идентифицираната миналата година, съобщават медиите. Смята се, че тя е директно свързана с терористична дейност.

Успехът на белгийците се отчита като резултат от по-доброто сътрудничество с банките, което позволява на службите отблизо да следят трансфери и да ги съотнасят към движенията на евентуални ислямисти.

Сред титулярите на засечените сметки има неправителствени организации, управлявани от хора, за които се смята, че наемат бойци за джихадистите в Сирия.

Преди седмица британски съд постанови затвор за един белгийски и за един британски гражданин, които са предали 3500 евро в брой на Мохамед Абрини, идентифициран като третия атентатор от летището в Брюксел през март и заподозрян в съучастие в кървавите нападения в Париж миналия ноември.

За разлика от Великобритания обаче в Белгия все още не е възможно службите да разкриват пред банкерите, че става дума за разследване за терористична дейност, когато искат информация за банкови депозити. Затова пък трезорите имат право да сканират клиентите си чрез списъците с лицата, срещу които са наложени европейски санкции и които са публични.

Междувременно Европейската комисия предложи промени в режима за пренос на ценности в ЕС, който да позволи по-ефективна борба с прането на пари и финансирането на тероризма.

Таванът на сумата в брой, която може да се пренася през граница, без да се декларира, остава €10 000, но властите могат да правят проверки и да търсят обяснения за произхода на парите, дори лимитът да не е надвишен. Условието е да има подозрение за извършване на престъпна дейност.

Предлага се в дефиницията за "пари в брой" да се включат и предплатени банкови карти, които не са свързани с банкова сметка, както и ценности с висока стойност, например златни слитъци, борсови акции и дялове и пътнически чекове.

Ще се следи по-отблизо и съдържанието на колетни пратки и на товари, оценени като "ценни", чиято стойност надхвърля €10 000.

Причината за разширяването на определенията са разкритията, направени от френската полиция на летище "Роаси" край Париж през 2015 г, когато злато на стойност €9,2 млн евро беше разкрито случайно при разследване. То не е било декларирано, тъй като според сегашните правила златните слитъци не подлежат на задължително обявяване при влизане или при напускане на ЕС.

Предвижда се още взаимно признаване на решенията за замразяване и конфискация на активи от престъпна дейност. Това означава, че ако властите на една държава членка са издали подобно решение към определено лице, то ще важи за собствеността му на цялата територия на Съюза.

Когато престъпникът е избягал или е починал, правилата за трансгранично признаване на решенията за конфискация ще се разпростират и върху свързани с него лица като деца и съпрузи.

Европейската комисия е заложила и разпоредба, според която при конфискация на активи в държава, различна от тази, в която е издадено разрешението за отнемане, правото на обезщетение на жертвите или пострадалите от престъплението ще има предимство пред интереса на изпълняващата и на издаващата решението държава.