Светослав Терзийски

„Начетох се доста на какви ли не изявления но, фейсбук е все пак. Предтеча е на бъдещото телептично общуване без авторитети и модерация - всеки казва каквото му се казва. Донякъде наподобява на излъчването на миризми от хората - не винаги са ти приятни, но винаги ги усещаш, ако не си хремав. И да се възмутиш - винаги е късно, защото работата е сторена звучно или беззвучно. Но...
Може ли и аз да кажа.
Днес всички са на тема Брюксел, брадите, бурките. Нормално е - такава хубава новина. Обгражда те отвсякъде, изтича през крана за топлата и студената вода и виждаш колко много умствено и социално лениви хора подскачат с въодушевление, палят се, клатят глави, съпреживяват, дават акъл. Мисля си дали са в състояние да напрявят нещо в живия живот. Да убиват араби, например, с калашник или пък да си развалят плановете за шопинга или круиза и да се включат в някое реално дело, като например да ходят и да готвят за бежанците.
Убеден съм, че за момента ние групово консумираме и то с наслада, новините за атентати и ужасии. Ние в нашата сравнително бедна, мърлява къщичка сме подали нос навън и чакаме поредната новина.Тя би ни донесла следните кефове:
1. Бедни сме, казваме си, ама виж, че и от това има полза-заобикалят ни , не ни искат, но и ние не ги искаме.Впрочем така може да си караме неопределено време ...май.
2. На европейците така им се пада дето са се изпедерасили до такава степен. Да видят сега и те.
3. Получаваме огромния кеф да мразим тези, за които сме тренирали да ги мразим още от основаването на държавичката ни.
Ако съвкупим горните три кефа, то ще получим най - разнообразните им нюанси.
А Историята скоро ще почука на вратата ни и ще иска действия. Или ще трябва да стреляме по араби (да стреляме, а не да приказваме) или пък да се омесим с тях по някакъв неосмислен още от никого начин.
Среден път не ни се предоставя.
Тъй както седите с лаптопите и цъкате я се поогледйте - как се виждате с калашник. Помислете за вашите познати - виждате ли някой с калашник, включително и мунчото, който лови сирийци с джип.
А сега си помислете как да се интегрираме с брадите, възможно ли е изобщо, откъде да се почне....леле, леле ...

Заболява ме главата от тези две мисли. Като ги нахапя, да ги опитам на вкус само и ме дострашава. А дори не се опитвам да вкарам и оценъчен елемент - кое е доброто, кое е моралното.
Братия...закъсали сме я сериозно. И както обикновено с главите”.