Значителен разрив на световния петролен пазар през 2016-а, водещ до по-високи цени, прогнозира икономистът Ричард Ран. Причината според него е, че и руснаците, и иранците понасят големи икономически удари върху техните икономики поради много ниските цени на петрола. През 2014 г. приходите от петрола представляват около 50% от руския федерален бюджет и около 70 процента от техните валутни приходи. Саудитците, които не са приятел нито на Русия, нито на Иран, имат политическа мотивация да отслабят техните икономики, пише „24 часа”.

Саудитска Арабия в качеството си на производител на евтин петрол би искала да изтласка от бизнеса своите световни конкуренти, произвеждащи на високи цени, като например американските, разработващи шистов петрол и газ. Следователно, те произвеждат достатъчно петрол, за да се запазят много ниски цените. Ако производството и износа на петрол от Саудитска Арабия или на някой от другите големи производители бъдат нарушени, руснаците и иранците само ще приветстват това.

Президентът Владимир Путин вече е показал, че той ще отиде доста далече, за да бъдат потискани потенциални петролни и газови конкуренти. В периода 2010-2014, той успя да задуши потенциалната конкуренция на газ в Европа чрез индиректно подкупване на европейски политици, за да забранят фракинга и друг вид производство в собствените си страни. Също индиректно руснаците финансират американски екологични групи за укрепване способността им да забавят или унищожават разширяването на производството на петрол и газ от САЩ. Намаляването на потенциална конкуренция и произтичащите от това по-високи цени в голяма степен са от полза на руснаците.

Ако саудитската петролна инфраструктура, в това число рафинерии, петролопроводи или петролни танкери понесат големи щети, без светът директно да види в това руска или иранска следа, аз не бих бил въобще изненадан, разсъждава Ран.

Ще има друга финансова криза, а глобалният икономически растеж ще бъде по-малък от най-скорошната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ), и това е причината глобалното съотношение на държавен дълг спрямо Брутния вътрешен продукт (БВП) да е рекордно високо, а в повечето развити икономики да е много по-високо, отколкото беше, когато започна голямата глобална рецесия. Когато дълг, особено държавен дълг от един момент нататък се увеличава като процент от БВП, икономическият растеж има тенденция да се забави.