Личният живот на пловдивчанката Елена Филипова приключва преди 27 години. Тогава синът й Живко, който е на 6 месеца, започва да прави гърчове, които показват, че страда от изключително рядката форма на епилепсия „Синдром на Ленокс-Гасто”. От този ден нататък кариерата на строителен инженер в „Хидрострой” приключва, пише "Марица".Почти не излиза от дома си, защото грижите за Живко са над всичко. Другият син Цветан е опора в живота . Ние, жените, сме сякаш по-силни. Когато Живко се разболя навремето, мъжът ми не можа да преживее това. Бързо падна, срина се и за кратко си отиде, казва Елена Филипова.
Живко е прекрасно изглеждащ млад мъж, но иска постоянни грижи. „За да отида да оправям някакви документи, викам една съседка да го гледа. И то в дни, когато виждам, че няма да има много гърчове, защото тя иначе няма да се справи. Бумащината е голям проблем за хора като нас. Сега, само за да кандидатствам за рехабилитатор на детето, трябва да изкарам поне 6-7 важни документа. Единият е бележка от социалните, другият - от психото, отделно се иска ТЕЛК и какво ли още не... Това се повтаря всяка година и за да извадя тези документи, аз плащам на съседката по левче на час”, обяснява Елена.
Въпреки трудностите, дори за секунда не е хрумвало да остави момчето си в институция. Загърбила е, без да се замисли, 20-годишна кариера заради това. „Той си е моето малко момче! Едно от малкото неща, които разбира, е като му кажа: Дай да те целуна, мамо! Винаги си подава бузата”, разказва майката.
Преди няколко години в семейството се случило нещо прекрасно и оптимистично. Брат Григор в годините на соца се влюбил в холандско момиче. И като при много други хора от онова време не му разрешили брак. От тази красива история се родило дете, което холандката кръстила Грегъри - на баща му. След време младата жена тръгнала по свой път и се омъжила. Братът на Елена починал и историята с холандското момиче избледняла в семейството.
„Преди няколко години на вратата ни потропа една прекрасно русо момче и каза, че е племеникът ми Грегъри. С него беше и цял телевизионен екип - и в Холандия имало предаване за хора, които си търсят роднините по света”, казва Елена.
Грегъри сякаш внесъл светлина и оптимизъм в семейството, което от години живее в постоянни грижи. Започнал редовно да им идва на гости. Постоянно със сина Цветан си пишат в интернет, а последната година дори довел и приятелката си.
„Това е единственото нещо, което сякаш разведри обстановката в живота ни. А най-интересното е, че вторият мъж на приятелката на брат ми е накарал Грегъри да потърси корените си у нас”, добавя г-жа Филипова. Една от стените на апартамента в дома е покрита с големи снимки. На нея са събрани цялата рода тук и всички от Холандия. Това е Стената на семейството.
Елена е наистина сърцата жена. През годините е видяла всичко - и малкото хубаво, и многото лошо, докато се е грижила сама за двете си момчета. Съпругът умира още докато са много малки. „Хванах всичките ужаси от началото на 90-те години, когато социалната система бе в крах и ни пари, ни пенсии, ни помощи имаше. Беше ни страх от глад”, спомня си тя.
В онези години, сама с две малки деца, започнала да работи надомно. Лепила пликове и правила чадърчета за коктейли. Милиони са минали през ръцете .
„Само памперсите на детето ми струват 80 лева на месец. Още 100 отиват за лекарства. Отдавна безплатните лекарства изчезнаха от Здравната каса”, пресмята Елена. През годината, когато отворили първите частни гаражни магазинчета, тя се хванала като счетоводителка да оправя сметките на пет от тях в квартал „Юрий Гагарин”. Не им искала пари, а да плащат в продукти.
Тогава потрябвало лекарството „Сабрил”. По това време нямало внос от чужбина. Обадила се на Пепа Славчева и предаването „Адрес 4000”. Тя помогнала. Съпругът на Пепа карал такси в събота и неделя. „Той ми даваше всичко заработено през уикенда”, спомня си пловдивчанката.
Пак в първите години на промените в живота на потъналото в грижи семейство се намесил друг благотворител - софийският бизнесмен Вълкан Стойновски. Той изобщо не искал да се шуми около помощта му - давал на Елена по около 100 лева днешни пари всеки месец. Това била също голяма помощ. „Когато големият ми син Цветан стана абитуриент, той му купи костюма за бала. Поне 10 години Вълкан ни изпращаше пари. През ада минах през 90-те години”, разказва Елена. Тогава ходила да моли кмета Спас Гърневски да помогне за работа за сина Цветан.
И досега той е най-голямата опора. Вече е над 30-годишен. Каквото изкара, го дава за брат си Живко и за сметките на семейството. „Без него ще рухнем”, категорична е Елена Филипова.
Живко е прекрасно изглеждащ млад мъж, но иска постоянни грижи. „За да отида да оправям някакви документи, викам една съседка да го гледа. И то в дни, когато виждам, че няма да има много гърчове, защото тя иначе няма да се справи. Бумащината е голям проблем за хора като нас. Сега, само за да кандидатствам за рехабилитатор на детето, трябва да изкарам поне 6-7 важни документа. Единият е бележка от социалните, другият - от психото, отделно се иска ТЕЛК и какво ли още не... Това се повтаря всяка година и за да извадя тези документи, аз плащам на съседката по левче на час”, обяснява Елена.
Въпреки трудностите, дори за секунда не е хрумвало да остави момчето си в институция. Загърбила е, без да се замисли, 20-годишна кариера заради това. „Той си е моето малко момче! Едно от малкото неща, които разбира, е като му кажа: Дай да те целуна, мамо! Винаги си подава бузата”, разказва майката.
Преди няколко години в семейството се случило нещо прекрасно и оптимистично. Брат Григор в годините на соца се влюбил в холандско момиче. И като при много други хора от онова време не му разрешили брак. От тази красива история се родило дете, което холандката кръстила Грегъри - на баща му. След време младата жена тръгнала по свой път и се омъжила. Братът на Елена починал и историята с холандското момиче избледняла в семейството.
„Преди няколко години на вратата ни потропа една прекрасно русо момче и каза, че е племеникът ми Грегъри. С него беше и цял телевизионен екип - и в Холандия имало предаване за хора, които си търсят роднините по света”, казва Елена.
Грегъри сякаш внесъл светлина и оптимизъм в семейството, което от години живее в постоянни грижи. Започнал редовно да им идва на гости. Постоянно със сина Цветан си пишат в интернет, а последната година дори довел и приятелката си.
„Това е единственото нещо, което сякаш разведри обстановката в живота ни. А най-интересното е, че вторият мъж на приятелката на брат ми е накарал Грегъри да потърси корените си у нас”, добавя г-жа Филипова. Една от стените на апартамента в дома е покрита с големи снимки. На нея са събрани цялата рода тук и всички от Холандия. Това е Стената на семейството.
Елена е наистина сърцата жена. През годините е видяла всичко - и малкото хубаво, и многото лошо, докато се е грижила сама за двете си момчета. Съпругът умира още докато са много малки. „Хванах всичките ужаси от началото на 90-те години, когато социалната система бе в крах и ни пари, ни пенсии, ни помощи имаше. Беше ни страх от глад”, спомня си тя.
В онези години, сама с две малки деца, започнала да работи надомно. Лепила пликове и правила чадърчета за коктейли. Милиони са минали през ръцете .
„Само памперсите на детето ми струват 80 лева на месец. Още 100 отиват за лекарства. Отдавна безплатните лекарства изчезнаха от Здравната каса”, пресмята Елена. През годината, когато отворили първите частни гаражни магазинчета, тя се хванала като счетоводителка да оправя сметките на пет от тях в квартал „Юрий Гагарин”. Не им искала пари, а да плащат в продукти.
Тогава потрябвало лекарството „Сабрил”. По това време нямало внос от чужбина. Обадила се на Пепа Славчева и предаването „Адрес 4000”. Тя помогнала. Съпругът на Пепа карал такси в събота и неделя. „Той ми даваше всичко заработено през уикенда”, спомня си пловдивчанката.
Пак в първите години на промените в живота на потъналото в грижи семейство се намесил друг благотворител - софийският бизнесмен Вълкан Стойновски. Той изобщо не искал да се шуми около помощта му - давал на Елена по около 100 лева днешни пари всеки месец. Това била също голяма помощ. „Когато големият ми син Цветан стана абитуриент, той му купи костюма за бала. Поне 10 години Вълкан ни изпращаше пари. През ада минах през 90-те години”, разказва Елена. Тогава ходила да моли кмета Спас Гърневски да помогне за работа за сина Цветан.
И досега той е най-голямата опора. Вече е над 30-годишен. Каквото изкара, го дава за брат си Живко и за сметките на семейството. „Без него ще рухнем”, категорична е Елена Филипова.
