Произведението „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски не отпада от учебния материал. Това стана ясно след пресконференция в Министерство на образованието.„По-добре е произведението да се изучава в 9-и клас, заради възрастовата психология”, каза министърът на образованието Тодор Танев, като поясни, че произведението отива там, където може да бъде разбрано.
„В програмите досега „История Славянобългарска“ се е изучавала в два класа – 6-и и 10-и, но във връзка с променената структура на образованието след приемането на новия Закон за училищното и предучилищното образование, когато основно образование се завършва в 7-и клас, първи гимназиален етап е до 10-и клас, съответно се преструктурира и учебното съдържание. За това по преценка и предложение на експертите и на учителите”, уточни пред БНР заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева.
В новата структура на учебното съдържание присъствието на българските автори е над 60 на сто от всички изучавани автори, заяви заместник-министърът: „За нас е от изключителна важност да препоръчаме в учебните програми емблематични произведения на знакови български творци, а да не посочваме, например, цялата стихосбирка на Ботев. Защото това, в обема от много знания, учениците се демотивират, те се объркват. Учителите казват, на нас не ни достига учебно време, за да преподадем задължителната литература. И ефектът всъщност се превръща в дефект”.
В новите образователни програми е съвсем различна композицията на обучението по История и цивилизации, каза още Ваня Кастрева: „Историческото познание върви в пряка свързаност на исторически събития и причинно-следствени връзки, както и обвързаност на световната и българската история. Когато са утвърдени учебните програми за 5-и клас, в тях се разглеждат епохите на праисторията и античността. В същото време обаче тук присъстват и първите сведения за живота в българските земи. В 7-и клас имаме учебно съдържание, което обхваща историческото развитие на българските земи от началото на Възраждането, 18-и век, до съвременността, но с изключително присъствие на процента българска история. А 10-и клас е цялостен курс по национална история”.
„В програмите досега „История Славянобългарска“ се е изучавала в два класа – 6-и и 10-и, но във връзка с променената структура на образованието след приемането на новия Закон за училищното и предучилищното образование, когато основно образование се завършва в 7-и клас, първи гимназиален етап е до 10-и клас, съответно се преструктурира и учебното съдържание. За това по преценка и предложение на експертите и на учителите”, уточни пред БНР заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева.
В новата структура на учебното съдържание присъствието на българските автори е над 60 на сто от всички изучавани автори, заяви заместник-министърът: „За нас е от изключителна важност да препоръчаме в учебните програми емблематични произведения на знакови български творци, а да не посочваме, например, цялата стихосбирка на Ботев. Защото това, в обема от много знания, учениците се демотивират, те се объркват. Учителите казват, на нас не ни достига учебно време, за да преподадем задължителната литература. И ефектът всъщност се превръща в дефект”.
В новите образователни програми е съвсем различна композицията на обучението по История и цивилизации, каза още Ваня Кастрева: „Историческото познание върви в пряка свързаност на исторически събития и причинно-следствени връзки, както и обвързаност на световната и българската история. Когато са утвърдени учебните програми за 5-и клас, в тях се разглеждат епохите на праисторията и античността. В същото време обаче тук присъстват и първите сведения за живота в българските земи. В 7-и клас имаме учебно съдържание, което обхваща историческото развитие на българските земи от началото на Възраждането, 18-и век, до съвременността, но с изключително присъствие на процента българска история. А 10-и клас е цялостен курс по национална история”.
