Известният американски икономист и политолог Ричард Ран излиза с интересна версия по темата за хакерската атака срещу електронната поща на Националния комитет на Демократическата партия на САЩ и съответно срещу партийния кандидат за президент на САЩ Хилари Клинтън.

В статия във вестник "Вашингтон таймс" той пише, че руските тайни служби почти сигурно следят електронната кореспонденция на ръководството на демократите, но това не означава, че съдържанието на имейлите е огласено от Кремъл с цел да се помогне на републиканския кандидат Доналд Тръмп.

Първо Ран припомня как самият той е бил обект на целенасочена руско-българска кампания за омаскаряване и дезинформация заради известните си планове за икономически преход в България и в Русия в началото на 1990-те години. После пък той разкрил как Русия плаща на депутати в българския парламент, за да подкрепят изоставения преди 2 г. проект за газопровод (Южен поток) от Русия към България.

Според Ран всички големи държави редовно следят телефоните и кореспонденцията на хора, които представляват интерес, включително и чужди държавни лидери. Той припомня скандалните разкрития, че САЩ са следили разговорите на германския канцлер Ангела Меркел. И проблемът тук не е, че те са вършили това, а че фактът е излязъл на бял свят.

Електронната поща в частност не е дълбоко кодирана и не е трудно за хакери, а още повече за държавни тайни служби, лесно да проникнат в нея, отбелязва Ран. Дори може да се каже, че те биха пренебрегнали задължението си, ако не го правят. А Хилари Клинтън не може да не е била обект на такъв интерес в качеството си на държавен секретар на САЩ. Ран обаче смята, че руските тайни служби не биха го направили по толкова елементарен начин, оставяйки такива явни следи.

Според Ран семейство Клинтън от доста години са "финансови съюзници" на руския лидер Владимир Путин. Той посочва редица канали, за които са писали и медиите, по които руски пари са достигали до Фондация Клинтън - включително чрез организации на еколози и природозащитници, базирани на Бахамските острови и в Канада.

Ран отбелязва и наличието на "комплексна схема", чрез която "руснаците установиха контрол над една пета от капацитета за производство на уран в САЩ" именно по времето, когато държавен секретар бе Хилари Клинтън.

Той изнася и друг случай - как Бил Клинтън е получил половин милион долара, за да говори на събитие в Москва през юни 2010 г. Парите са били платени от руска банка, свързана с Кремъл. Месец по-късно Росатом е сключил сделка за придобиване на мажоритарен дял в "Ураниум 1".

Тук авторът на "Вашингтон таймс" задава "въпроси за размисъл". Големите руски разузнавателни служби са добре шлифовани в прикриването на следите си, когато хакват интересуващи ги чужди имейли. Защо тогава в случая с Демократическата партия на САЩ те биха оставили явни следи, водещи към руски източник? Защо при наличието на такива тесни финансови връзки между Клинтънови и Кремъл Путин би искал да смени симпатиите си и да подкрепи Доналд Тръмп, както твърдят западните медии? Ако руснаците наистина имат копия от 30-те хиляди липсващи имейла на Хилари Клинтън, те не биха ли им били по-полезни като потенциални средства за изнудване, отколкото да ги разкриват по време на кампанията?

Според Ран държавите широко използват дезинформацията и заблудата , "за да манипулират начина, по който противниците им си представят реалността, за да създават погрешни представи и, в крайна сметка, да влияят върху процеса на вземане на решение на отделни хора, организации, правителства и общества".

Путин, отбелязва накрая авторът във "Вашингтон таймс", може и да има свой фаворит в президентската надпревара в САЩ, но когато се опитваме да отговорим на въпроса за неговото предпочитание, трябва да имаме предвид, че е сравнително лесно за изкусни (майстори по дезинформация) да направят така, че имейлите като че ли идват от друг източник, а не от истинския.

Предизборните кампании винаги са били обект на дезинформация чрез фалшиви новинарски истории и слухове. "Дезинформацията стана по-лесна в дигиталната епоха и затова ние трябва да не бъдем толкова наивни, когато се поднасят такива факти", заключава Ричард Ран, очевидно намеквайки, че демократите може би сами са пуснали тази фалшива следа в подкрепа на заблудата, че Путин предпочита Тръмп.
 

/БТА/